– Приготвих чай – каза Джудит Матисън. Разбира се, че беше приготвила чай. Тя беше от онези жени, които винаги приготвят чай, без значение колко критична е ситуацията. Може да си изгубиш крака в ужасяващ заводски инцидент, и тя веднага ще се появи с чаша „Английска закуска“.
След „Убийството е всичко“ и „Присъдата е смърт“ беше време и за третата среща с детектив Даниъл Хоторн и неговата писателска сянка – самия Антъни Хоровиц, който се самоиронизира все така свежо в „Опашка от убийци“, като пътем си прави незлоблива гаргара и с литературния свят, и с псевдолитературните хитове, които обсипват щандовете на книжарниците в немислими за истински талантливо написаните произведения тиражи.
Този път неизбежното убийство се случва на малък, разкъсван от икономически противоречия остров, където Хоровиц и Хоторн са се оказали почти случайно и с цел да рекламират предстоящия първи роман за техните приключения – сюжет в сюжета. Те са гости на малък литературен фестивал заедно с автор на готварски книги, сляпа авторка на езотерични книги за контакти с отвъдното, исторически писател от местна величина, детска авторка на популярна поредица и никому неизвестна френска поетеса за цвят. За силно неудоволствие на Хоровиц вниманието към неговите писателски напъни е пренебрежимо – дори собствените му издатели предпочитат компанията на смръщения детектив, който поне малко открехва вратата към миналото си, а на острова определено Хоторн е по-важният от двамата. Което става неизбежно, когато е открито тялото на точно който трябва – човека, когото всички до един наоколо имат мотив да убият. Това няма да е последното престъпление, а разследването ще покаже скоро, че всички наоколо имат тайни за криене – и съответно всички ще бъдат заподозрени в един или друг момент.
На малко повече от тристатина странични „Опашка от убийци“ приковава вниманието с бързо и забавно действие, с постоянно прехвърляне на подозрения във всички посоки, със забавни закачки с литературните обичаи и изкривените им от съвременното книгоиздаване форми, а и, както си е редно, с трагикомично разследване, което в края със замах се насочва в неочаквана посока. Една от тайните на Хоровиц разкрих бързо, но както и в предишните, тя беше сложена само като заблуда за по-сериозните кроежи на автора. Чисто удоволствие за зимните вечери, та били те безснежни.
