Опасната идея на Дарвин движи света

Нещо странично – това е хилядният пост в блога, случайно се получи, че е за толкова знакова и мащабна книга. Книголандия скоро ще навърши 5 години и едно от нещата, които я отличават от всички други книжни сайтове, е вниманието към нехудожествената литература. Защото не само емоции, трябва ни и разум, за да вървим напред и да се развиваме. Така ще бъде и в бъдеще.

     Даниъл Денет беше (колко е хубаво това минало време) един от сериозните автори, които никога не са стигали до превод у нас – не е лесно да продадеш еволюционна философия на суеверния и недоверчив българин, това не е голяма изненада. Затова и „Опасната идея на Дарвин“ е на теория закъсняла с почти 20 години, но на практика запълва една ниша, в която са издадени твърде малко книги – тук Докинс, там Сейгън, скорошното излизане на „Моралният пейзаж“ на Сам Харис и прочие, но не много „прочие“. Остава сал Кристофър Хитчънс, но това е още един блян, който се мержелее напред.

   Без съмнение нямам нужната системна подготовка, за да разбера в детайли „Опасната идея на Дарвин“, поради тази причина още не съм чел и „Сказанието на прадедите“ на Докинс. И все пак за мен беше важно да се опитам, да се докосна до мощта на един могъщ интелект, пък да обера трохите, които са ми достъпни. От тия над 700 страници имаше много, които просто ми убягнаха, примерно детайлните му спорове с философията на други еволюционисти – Денет твърди, че те изкривяват идеята на Дарвин, че търсят (дори не съзнателно) намеса на целенасочен разум, че отказват да приемат простата идея, че еволюционният процес е сляп, неконтролиран и ние ни най-малко не сме предвидим резултат, дори напротив. Човекът нито е на върха на нещо си, нито е спуснат да властва – ние сме тук благодарение на безброй дребни случайности.

    Както винаги, си водих подробни бележки, като сред тях подбрах цитати, които според мен са важни, но в никой случай не са представителни за книгата. Те са от различни части, може би ще звучат странно, извадени от контекст, но помоему са достъпни абзаци, които предават основните идеи на големия философ. Едно ревю, та било то хилядно, не може да предаде и частичка от дълбините, в които се гмурка Денет – на едно място си позволявам обаче да му противореча чрез друга силна книга, ще видите. Аз съм консуматор на идеи, на прозрения, на доказателства, които се сблъскват оглушително с други в противоположна посока – и ако еволюцията е безспорен факт, то детайлите в изясняване на нейните механизми и скрити възможности са обект на постоянно донаписване, преработване, дори опровергаване, това е нормално.

   Колкото и да се надъхват вярващите, че „Дарвин е опроверган“, това не е истина – определени постулати в книгите му не са верни (той не е подозирал за гените примерно), но еволюционната наука надгради с много неговите прозрения, а в „Опасната идея на Дарвин“ Денет се спира на много от крясканите като „доказателства срещу еволюцията“, които се оказват просто въздух под налягане, обикновено невежество или просто целенасочена манипулация. Еволюционните науки тепърва ще се развиват, много днешни тези ще бъдат опровергани, но основата е непоклатима, защото всичко сочи към нея.

   Още в началото Денет посочва, че:

Теорията на Дарвин често е представяна погрешно, с нея са злоупотрябявали еднакво и приятелите, и враговете му. Присвоявали са си я, за да придадат научна достоверност на отблъскващи политически и социални учения. Противниците ѝ са я осмивали, опитвайки се да ѝ противопоставят в училищата ни така наречения „креационизъм“ – абсурден бъркоч от набожни псевдонаучни теории.

   Не спестява основателна критика:

Във всичките си блестящи разсъждения Дарвин така и не успява да формулира основното понятие, без което неговата теория за еволюцията е направо обречена – понятието за ген. Дарвин не разполага с единица на наследствеността, поради което описанието му на процеса на естествен отбор буди съвсем основателни съмнения по отношение на своята достоверност.

  Едно добро обобщение:

Основното ядро на съвременния дарвинизъм – теорията за основаните на ДНК възпроизводство и еволюция – днес е единодушно приета от учените. Тази теория демонстрира ежедневно своята сила, допринасяйки по съществен начин за обяснението на факти от планетарен мащаб, свързани с геологията и метеорологията, през фактите от среден мащаб, свързани с екологията и агрономията, та чак до фактите от микроскопичен мащаб на генното инженерство. Тя обединява цялата биология и история на нашата планета в един-единствен грандиозен разказ. Също като овързания в страната на лилипутите Гъливер, тя е непоклатима, но не поради няколко аргумента, които е възможно, макар и неправдоподобно, да имат слаби места, а заради стотици хиляди малки нишки, свързващи я с практически всяка друга област на човешкото знание. Нови открития могат да доведат до вълнуващи, дори „революционни“ измествания в теорията на Дарвин, но надеждата тя да бъде „опровергана“ от някакъв унищожителен пробив е точно толкова правдоподобна, коклото и идеята да изоставим Коперник и да се завърнем към геоцентричния модел.

Защо религията не е отговор и защо не бива да се крием зад невежеството:

Свещените митове нямат бъдеще. Защо? Отговорът се крие в нашето любопитство, в това, че както ни напомня песента, искаме да знаем защо. Може да сме надраснали отговорите, които ни предлага тя, но никога няма да надраснем самия въпрос. Нищо не е предпазено от нашето любопитство, дори онова, което ценим най-много, тъй като едно от нещата, които ценим най-много, е истината. Любовта ни към нея със сигурност е основен елемент на смисъла, който откриваме в живота си. Тъй или иначе представата, че можем да запазим смисъла на живота си, като се самозалъгваме, е по-песимистична и по-нихилистична от всичко, което аз самият бих могъл да понеса. Ако това беше най-добрият избор, бих заключил, че наистина нищо няма значение.

   Хората не сме върхът на еволюцията, не сме нейната цел. Просто един от многото видове, който се е справил с една идея по-добре (макар че съм чел великолепен анализ защо други видове – примерно мравките – имат повече право да претендират за адаптираност и потенциал за оцеляване в бъдеще).

Така стигаме до вероятно най-често срещаната заблуда относно дарвинизма, според която Дарвин е показал, че еволюцията чрез естествен отбор е такава процедура, която е предназначена да произведе НАС. Още когато Дарвин за пръв път излага теорията си, се появяват хора, опитващи се погрешно да я интерпретират като свидетелство, че ние сме прицелната точка, целта и смисъла на цялото пресяване и борба за живот и появата ни е била гарантирана от самото провеждане на надпреварата. Тази заблуда е подхранвана както от противници, така и от поддръжници на еволюционната теория.

  Заглавието обяснено накратко:

Дарвин еднозначно доказва, че противно на утвърдените от древността схващания видовете не са вечни и неизменни; те еволюират. Произходът на нов вид е резултат от „модифицирано наследяване“. Макар и не така убедително, Дарвин обяснява как протича самата еволюция – чрез ненаправляван от разум, механичен, алгоритмичен процес, наречен от него „естествен отбор“. Идеята, че всички плодове на еволюцията могат да бъдат разглеждани като продукт на алгоритмичен процес, наричам опасната идея на Дарвин.

    Ето тук ще си позволя да коригирам Денет, просто така, за лично удоволствие:

   В Слънчевата система цари поразителен порядък…

  Това просто не е вярно, Слънчевата система бъка от проблеми и катаклизми, което е подробно описано в „Пулсът на Слънцето“ на Боб Бърман, една останала неоценена книга, която остави силно впечатление у мен. Спирам с наглостта си и продължавам с Денет – и още нещо по-забавно. От книгата може да научим за една голяма грешка в книгата и филма „Джурасик парк“ във връзка с попълването на липсващи фрагменти в динозавърската ДНК:

„Дейвид Хейг ми каза, че изборът на жаба за тази цел е интересен пример за грешка, свързана вероятно със заблудата за Великата верига на битието. „Разбира се, хората са по-близки роднини на динозаврите, отколкото и едните, и другите са свързани с жабите. Затова в случая човешката ДНК би свършила по-добра работа от жабешката. Още по-добра би била птичата.“

Същност на естествения отбор:

Еволюционният процес се отличава с пълна липса на предвидливост. По тази причина от негова гледна точка не съществуват непредвидени или непредвидими странични ефекти. За разлика от инженерите, той по най-прахоснически начин създава огромен брой относително неизолирани структури, повечето от които са пълни с дефекти поради негативни странични ефекти от собственото им функциониране, въпреки че малка част от тях по чиста случайност биват спасени от тази позорна съдба.

       Защо ембрионите си приличат толкова много?

Защо не откриваме голям брой зрели организми, чиито ембриони се различават драстично в ранната фаза на развитието си? Ами защото промените в инструкциите, които регулират ранната фаза на проекта, имат по-катастрофално въздействие върху готовия организъм от онези, които засягат процеса в по-късна фаза. Майката Природа е проектирала специален механизъм на развитие, въпрепятстващ експериментите в тази посока.

Важната разлика между еволюционен процес и промени заради средата – съвременното човечество се променя бързо, но това няма нищичко общо с природата:

Ние често допускаме грешката да сместваме културните нововъведения с генетичните. Всеки например знае, че средната височина на човека се е увеличила чувствително през последните няколко века. Факторите, променили човешката височина, са настъпилите промени в здравето, начина на хранене и условията на живот… На онези, които са разтревожени от „генетичния детерминизъм“, трябва да се напомни, че практически всички разлики между например хората, живели по времето на Платон, и тези, които живеят днес – техните физически способности, склонности, нагласи, очаквания – се дължат на културни промени, тъй като от Платон ни делят по-малко от 200 поколения…

   Защо романтичните представи за природата са неверни:

Уилямс посочва, че при всички внимателно проучени досега видове бозайници нивото на убийствата на представители от същия вид е няколко хиляди пъти по-високо от най-високото ниво на убийства, регистрирано някога в който и да било американски град. Това мрачно послание относно нашите космати приятели често се премълчава и широко разпространените образи на природата (в документални филми, статии в списания и популярни книги) често са цензурирани, за да избегнат възможния шок. Хобс е прав: животът в естествено състояние е неприятен, животински и кратък за всички видове, освен за хората.

И накрая едно важно заключение, което силно подкрепям:

Ако искате да научите децата си, че те са инструменти в ръцете на Бог, по-добре не ги учете, че те са Негови оръжия, или ние ще трябва твърдо да ви се противопоставим: вашата доктрина не притежава вътрешно великолепие, специални права, неотнимаеми и вътрешно присъщи й предимства, присъдени поради някакви особени заслуги. Ако държите да учите децата си на лъжи – например че Земята е плоска, че „Човекът“ не е продукт на еволюцията и естествения отбор, – тогава трябва най-малко да очаквате, че онези от нас, които се радват на свобода на словото, ще се чувстват свободни да описват ученията ви като разпространяване на неистини и ще се опитат да покажат това на децата ви при първа възможност. Нашето бъдещо благоденствие – благоденствието на всички нас, обитаващи тази планета – зависи от образованието на потомците ни.