Всяка книга на Артър Хейли за мен е машина на времето – връща ме в детството, когато неговите романи заемаха почетно място в библиотеката у дома и неизбежно в един момент ми влязоха в ръцете. И после пак. И пак. Защото е писател, който съчетава неустоимо писане с едни мили сюжети, които лесно впечатляват младия ум – та дори и не толкова младия, макар че сега вече отчитам доста ясно как високоморалните му и не твърде реалистични герои ми влияят.
„Опасно лекарство“ не беше сред най-любимите ми като дете – там бяха „Банкери“ и „Хотел“, но си спомнях страшно много от нея – за разлика от човека, писал задната корица на последното издание, която почти няма отношение към сюжета. С удоволствие се потопих в кариеризма на Силия, която е амбицирана да се докаже в един изцяло мъжки свят, този на фармацевтичната индустрия и разработката на нови лекарствени средства. С присъщото си щателно вникване в материята Хейли описва противоречивата пророда на този бизнес, в който едновременно се създават животоспасяващи препарати, но понякога се разработват и истински бомби със закъснител – и на няколко места в сюжета точно те гърмят, за да хвърлят героите в поредната тежка битка, която ги изправя лице в лице със съвестта им.
Разбира се, намесени са и огромни суми пари, и амбициозни и арогантни учени, лични драми, политически опортюнисти, административна бюрократщина и какво ли още не – Хейли не раздава присъди, а щрихира как е невъзможно да се даде еднозначна оценка, както често се случва в реалния свят. Както споменах по-горе, сега ми прави впечатление колко досадно идеални бяха главните герои, как отнапред беше ясно кой е добър, кой лош – и какво ще направят, но това е и част от успеха на тези книги, говорят на всички на ясен език. А и кой не би мечтал да се изобрети чудо като пептид 7, което помага на паметта, води до безопасно отслабване и стимулира в леглото? 🙂