Дори и този Дом трябва да се напусне

 Домът изисква трепетно отношение. Тайна. Почит и благоговение. Той приема или не приема, надарява те с нещо или те ограбва, пробутва ти приказка или кошмар, убива, състарява, дава криле… Той е могъщо и капризно божество и ако има нещо, което то не обича, това, когато някой се опитва да го опрости с думи. За това се налага да се плаща.

  Последно посещение в Дома, който отчасти опознах в предните две части – „Пушача“ и „Дневникът на Чакала“. Време е не просто за поредния тур от вечната игра на децата, време е за раздяла. В „Опустели гнезда“ предстои изпращането на поредния випуск, а над целия Дом е надвиснал спомена за предишното изпращане, което е минало под знака на крайности и дори проливане на кръв. Защото всеки прочел предишните книги вече е осъзнал, че привидната лекота и вълшебство на атмосферата в това изолирано от света място е само прикритие за тъмните страсти, които бушуват в децата от различните групи.

Домът поставя или не поставя върху теб своя знак, единственият нормален на вид възпитател се оказва откачалник, във въздуха витаят вируси на неизвестни на науката болести и всичко това в крайна сметка може да се окаже, че са измислиците на Чакала, който обожава да сплашва всички със страховити истории.

   Тук са всички добре познати персонажи от предни две книги, които един след друг получават думата от Мариам Петросян и споделят съкровените си мисли. Те усещат промяната в своя Дом, усещат, че скоро всичко безвъзвратно ще изчезне, но и някак все не вярват, че това време все пак ще дойде. Малките от своя страна очакват с нетърпение изпращането, защото само за чували легендите за Най-дългата нощ, когато са се случвали чудесата и престъпленията. Едно ново племе се възправя – това на възпитателите, които са в ужас от предстоящите събития и са обединени и в страха си, и в желанието да променят предначертаното. Някои от тях имат свои тайни, които ще ги изправят срещу децата, други пък ще застанат на тяхна страна и сами ще станат подчинени на магията на това неподвластно на здравия разум учреждение. Тук вече става окончателно ясно, че Домът не е сиропиталище, с каквото впечатление бях останал от първата книга, родители тези деца имат, но не горят от желание да вземат децата си и затова почти не присъстват по страниците. Защото дори интуитивно осъзнават, че те са променени, че са различни, и дори малкото външни белези само маркират дълбоката им вътрешна промяна. Тези деца имат имат своя собствен остров, а от „Повелителят на мухите“ на Голдинг знаем какво правят децата, когато усетят истинската свобода.

  „Опустели гнезда“ завърша магическа, различна, херметична дори трилогия, която не разкрива тайните си изцяло в нито един момент. Дори в последните глави, когато уж всичко вече е в миналото и децата са пораснали, дори и там се промъква по нещо от вълшебството на Дома и омаята, в която той държи своите някогашни обитатели. Защото това е Домът, който те искат, който са си съградили, който пазят от възрастните, в който са усетили първите любовни трепети, тук са воювали и обичали, тук е миналото, което са наследили и са предали нататък, докато са можели. И ще го има вечно вътре в тях.