Още помня какво огромно удоволствие беше „Дългият път към една малка, ядосана планета“, първата ми среща с Беки Чеймбърс в един разностранен, динамичен и показващ не само смайващо въображение роман, но и хубаво, плътно писане, което неусетно те носи през стотици страници и те подмамва да се вълнуваш за съдбата на едни колкото различни физически, толкова близки нами емоционално извънземни. Точно затова и с навлизането ми в самостоятелното продължение „Орбита, близка и позната“ се учудих на силно стеснения размах, фокусирането върху едва две линии, всяка от които се развиваше със скоростта на охлюв. И вместо да бъде черешката на тортата на една дълго чакана почивка, се превърна в обект на инатливо дочитане с надеждата нещо изобщо да се случи в книгата. Но не дочаках.
Добре де, може би малко преувеличавам, но наистина очаквах много, много повече от една драма за две момичета, които си приличат много, макар че едната е човек, а другата – изкуствен интелект. В едната линия Джейн 23 е създадена да бъде биологичен придатък към фабрика за отсяване на технологични отпадъци – позната антиутопична обстановка за живеещи в пълна изолация без никаква информация за свят извън стените и строго нормираното ежедневие. Джейн 23 бяга след авария и попада сред огромно бунище, където се скрива в стара совалка. Изкуственият интелект на кораба я прикотква и утешава и сред твърде много мъчително досадни страници я образова, докато тя се учи как да оцелява и да го ремонтира малко по малко, за да избяга.
В другата, която поне има връзка с предишната книга, корабният интелект Ловлейс се сдобива с тяло и се опитва да заживее нормален живот, но това не ѝ се отдава никак добре. С помощта на една добронамерена двойка тя се опитва да се адаптира към свят, който строго забранява високоинтелигентните и самостоятелни изкуствени интелекти, а куп страници са посветени на бавното ѝ очовечаване и проблемите около него. Разбира се, двете линии са свързани и в крайна сметка се сливат в едно русло в нещо като малко по-раздвижен край, но дори и там нямаше особена интрига.
„Орбита, близка и позната“ е фантастична драма, която ще се хареса на хората, които си падат по силно емоционалните сюжети с малко действие, фокусирани в детайли, развитие на характерите на героите и в крайна сметка с драмите във вътрешния им свят, малко ми напомни на писането на Октавия Естел Бътлър. Аз не съм от тях и затова този тип четиво просто не е моята бира. И в първата част имаше много силно задълбаване, но там това бе балансирано с много други сюжетни изненади, които тук просто ми липсваха. И нямаше как да не се сещам непрестанно как с подобен сюжет Брандън Сандерсън с лекота гради много по-интригуващо действие в „Към небето“, чието продължение ще прочета веднага щом излезе с мека корица.
И по дяволите, не разбирам как може на задната корица да пише, че това е идеална книга за феновете на „Светулка“ и „Масов ефект“. Никога в целия ми живот не съм чул кой да е фен да ги нарича така, едва ли и ще се случи. А че Джос Уедън е име и не бива да е в италик, си я бял кахър.
От същия автор
От същия жанр
