Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Даниъл Силва

Оригинално заглавие: The Order, 2020.

Преводач: Коста Сивов

Корица: Георги Станков, мека.

Година на изданието: юни 2021 г.

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Да ви кажа, бях се отказал изцяло от романи на тема Ватикана, древни ръкописи и мистериозни ордени… все пак вълната „Дан Браун“ отмина отдавна, че и няколко други вълни след нея дойдоха и си отидоха. Но Даниъл Силва все още има картбланш на доверие, след като не ме разочарова в никоя от досега прочетените: „Черната вдовица“, „Новото момиче“ и „Къщата на шпионите“. Затова и „Орденът“ бе бързо започнат и скоро завършен, умее си този човек да гради ударни сюжети, а тук Габриел Алон е в стихията си, макар уж да трябва да почива на Ботуша в блажена анонимност и далеч от служебните ангажименти.

  48676759 В малко алтернативната вселена на Силва неговият папа Павел VII има дълъг понтификат, който завършва внезапно след инфаркт. Или поне така изглежда, а най-близкият му човек и негов секретар, архиепископ Луиджи Донати, подозира, че папата е станал жертва на убийство и търси помощ точно при когато очаквате – началника на израелското разузнаване Алон. Още повече че папата е пишел писмо именно до него във вечерта на своята кончина, свързано с древна книга, която е спомената на задната корица, та няма да я пазя в тайна: Евангелието на Пилат, което оневинява евреите за присъдата над Исус. Само че и книгата, и писмото са изчезнали, заедно с швейцарския страж, който е пазел покоите на върховния повелител на католиците. И точно тук започва да се разплита загадката. Намесен е, разбира се, Орден на заговорници, този път свързани с надигаща се националистическа и антисемитска вълна в цяла Европа, които готвят поставянето на послушен папа на престола, за да може да насочи континента към агресивна политика. И Алон трябва да разплете всичко за нула време, за да предотврати това.

 56971043._SX318_  Сега, „Орденът“ определено е стандартен трилър от споменатия данбраунов тип, но Силва си знае работата и дори боравейки с познати до болка елементи, успява както да изгради стремителен сюжет, така и да вплете интересни политически разсъждения, а също и исторически препратки за вековния антисемитизъм, произлизащ от набедените за истинни евангелия, които са отдавна развенчани като по-късни документи, писани от анонимни лица с неясни мотиви (вижте повече по темата в “Изгубените християнства” на Ърман, споменат в бележката на автора погрешно като Ерман, и в “Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет” на Реза Аслан, също спомената погрешно с името „Фанатикът“). Малко в повече ми дойде всемогъщото технологично предимство на израелците, губи се тръпката при положение, че научиха всичко в миг и с лекота, но пък може това да е истина, която не искаме да признаем, защото ще трябва да се страхуваме от телефоните си. Иначе изобщо темата за ранното християнство и пълната бъркотия там заслужава много внимание, защото развенчава всички съвременни митове, които религиозниците искат да пробутат като неоспорими догми, но нейсе, може пък от този тип трилъри да уври поне нечия глава за тия глобално наложени шашмотевини.