В Рус бързо нищо не можеш да правиш, защото народът ни е недоверчив и бавно свиква с новото, дори да е най-добро.
Историческата поредица на Борис Акунин, с която той разнообразява многотомната си „История на руската държава“, продължава – след “Огненият пръст”, “Звезда на челото” и „Знакът на Каин“ дойде ред и на „Ореховият Буда“, в която той намесва и японската култура по маниер, който напомня основната му поредица за Ераст Фандорин и неговия верен Маса. Свещена статуетка, отмъкната от холандците от Страната на изгряващото слънце, задвижва този сюжет, който започва от прочутите реформи на цар Петър I, като Акунин показва двете лица на неговото управление – и смелото му бродене из европейските държави, за да опознае и копира техния успех, и насилието, с което налага промени в своята изостанала държава. Пред очите ни на парад минават и благородници, и обикновени хора, впримчени в крамолите на своето време, на сложните промени и сблъсъка между традицията и модерното, който по правило е придружаван и с проливане на кръв.
…Рус открай време живее само от това, че строгите порядки се смекчават от користолюбието на блюстителите.
Красивата куртизанка Марта е тази, която осигурява преминаването на безценната статуетка на Буда от холандски в руски ръце – влюбена в благородник от свитата на цар Петър, тя успява да се откопчи от нерадостната си съдба и да поеме на тежно пътешествие към новата си родина, където очаква да живее ако не в разкош, то в така жадувано спокойстие, още повече че носи детето на своя любим. Но още от влизането си в руските земи тя се оказва в епицентъра на бунтове и предателства, които завършват с бесилки и отрязани глави, а надеждите ѝ се оказват горчиво излъгани в тази непонятна за нея земя, където трябва да спасява живота си с отчаяно бягство. Истинската сърцевина на романа обаче е животът на нейната дъщеря, която израства в религиозна общност, неохотно търпяна от властите, чрез която Акунин описва духовните разломи в руското общество от този период. Момичето Ката е обречена да води простичък и подчинен на повелите на вярата живот, но най-ценният ѝ дар от майка ѝ, статуетката на Буда, се оказва цел на един будистки монах, който от години я издирва, за да я върне в своя храм, където хилядолетие е била обект на почит. Детето и монахът се оказват неочаквани съюзници в още едно бягство от властите, а по протежение на тяхното бродене из руските земи Акунин подробно ни запознава с будистката философия и светоглед, сблъскани челно с толкова различния руски мироглед. Авторът хитроумно конструира поредица от събития, всяко от което е предназначено да помогне на детето да усвои последователните стъпала на японските разбирания.
Цар Петър си е измислил свят, който му харесва и е накарал своите поданици да се заселят в него. Цялата страна! Не е ли странно, че толкова хора са съгласни да живеят измислен не от тях свят, в чужд сън?
В „Ореховият Буда“ Акунин изоставя практиката от предишните книги да дели сюжета на отделни повести, макар че и тук могат да се разположат някакви разграничения – събитията в Холандия, пътуването на Марта и странстването на нейната дъщеря с японския монах. Не ми допадна това, че тук фокусът е изместен от руската история и всъщност немалка част от сюжета е отделена на духа на японското мислене и вярвания, които са представени по-дейно в „Просто Маса“ например. И все пак Акунин знае как да създава жизнен сюжет, както и как да опише различни ключови моменти от историята – като например първата морска победа на руснаците срещу шведите, пряко следствие от организирания от Петър I мащабен строеж на флот, който опознаваме в детайли през очите на монаха и момичето.
Видях и че вече няколкото следващи книги от поредицата са излезли, надявам се да ги видим на български в обзорим срок.
