През последните шест години французите се бяха явявали на бойното поле с нови флагове. На мястото на старите знамена сега носеха позлатени Орли, повдигнати на прътове. Казваха, че всеки Орел лично се представя на полка от самия император и следователно щандартите бяха много повече от просто символ на полка, те бяха символ на цялата гордост на французите от техния нов ред. Да отнемеш Орел, означаваше да накараш Бонапарт лично да потръпне.
Да вървим напред, за да се върнем към началото. „Орелът на Шарп“ е хронологично осмата книга за суровия войник с добро сърце, който скита от едно бойно поле на друго, от едно грандиозно предизвикателство към следващото, но е първата написана от Бърнард Корнуел, който по собствените си думи не желае да я препрочете, защото я счита за лошо написана. И явно далеч не само аз не съм съгласен с това, защото точно това приключение дава живот на легендарната поредица за Ричард Шарп, който на фона на глобалните битки на британската армия се издига от обикновен войник до легенда. И още от първия роман той ще бъде доведен до предела си – и ще трябва да извърши истински геройства, за да оцелее и да надделее над опасните си врагове, които далеч не са основно сред французите.
Корнуел добре навързва по-късно написаната предистория, започваща с „Тигърът на Шарп“ и завършваща в „Хаосът на Шарп“, и отново ни отвежда на Пиренейския полуостров, където предстои още един рунд от битката между французите и британците, само наглед подпомагани от местните си испански съюзници. Шарп и неговите хора са пренебрежима част от предстоящия мащабен сблъсък, но кога ли той е можел да не се отличи? Корнуел бързо го вкарва в конфронтация с влиятелни врагове – некадърния благородник сър Хенри Симърсън и неговия арогантен племенник, а ключова част от сюжета отново е издигането в чин, за което е нужна или прилична сума пари, или някаква невероятно геройска постъпка. Шарп няма нито парите, нито желание за особени геройства, по своя специфичен начин той иска единствено подчинените му да спазват „простичък устав, разбираем от хора, които бяха постъпили в армията предимно защото се бяха провалили навсякъде другаде…“. А в образа на верния му съратник Харпър пък е представен вековният гняв на ирландците, които са принудени да воюват в редиците на отколешните си врагове.
Шарп и неговите хора са изпратени на простичка наглед мисия – да охраняват взривяването на стратегически разположения мост Ел Пуенте де ло Малдитос, около който витае мрачна легенда за монахини, погубени от маврите. Силите на британците са повече от достатъчни, за да няма проблеми с малкото на брой френски сили наблизо, но поредица от ужасни решения довеждат до кървав разгром и тежки последствия. И Шарп трябва много бързо да намери изход от ситуацията, да изпълни невероятното си обещание към един умиращ, да се справи с назряващ бунт, да избегне козните на коварните си врагове и редом с всичко това да се наслади на още една пламенна любовна история. Точно този мъж, „който схващаше целия живот като една необятна битка и се беше оборудвал да я води с ненадмината ярост“ и който се смирява само при досега си с красотата, която не му е съдено да има задълго.
Както и в другите книги от поредицата, и в „Орелът на Шарп“ приключенията на главния герой се развиват на прекрасно обрисуван исторически фон, като Корнуел проследява както как Британската империя и Френската република стигат до точно този сблъсък, така и самите военни действия и постепенните промени и във въоръжението, и в тактиките, които в този период позволяват на Европа да властва над целия свят. С много финес и ерудиция авторът пише за оръжията и оборудването на войниците, споменава новото изобретение на полковник Шрапнел, обяснява ролята на подвижната артилерия и какви промени в действията на противника налага тя. Направи ми впечатление колко оформен е образът на Шарп още в първата написана за него книга – след седем други от по-късен период очаквах тук той да е груб и недодялан като герой, но всъщност още от първата си поява има всички черти, заради които става толкова обичан. И моралният му компас е все така непоколебим, точно както и сабята му, когато трябва да накаже виновните.
