Преди три години (кога минаха?!) написах за предния сборник на Стефан Стефанов следното: “Край до край” е не просто струя свеж въздух – това е буря.“ И бях искрен, просто ме отнесе с оригиналните си идеи и освободения си стил. И когато се появи възможност да работим заедно, я сграбчих – за мен Стефан е един от малцината писатели с истинско бъдеще у нас. И каква бе изненадата ми, когато той ми даде ръкопис с разкази, които нямаха нищо общо с предишните му творби. Ама нищичко. И не е като да не съм чел такива разкази, бога ми – преди твърде много години мой приятел, светла му памет, ми даде в ръцете едно невзрачно книжле с прозаичното име „Трънски разкази“ (сетне „Сиела“ го преиздадоха ведно с другия му сборник „Балканска сюита“ и Петър Делчев най-сетне получи популярността, която заслужава). А вътре имаше концентрирана литература като за ядрен взрив. Сетне същият този Делчев ме насочи към човека, който го е вдъхновил – Александър Чакъров, който се съгласи да издадем отново неговия сборник, който наистина изтръгва души – „Кървави разкази“. За моя тъга той така и не бе оценен от читателите, нямам идея защо… понякога просто така става.
Ако самодива веднъж те пусне в сърцето си, пътят назад е пропаст. И плаче с горещите си сълзи, и се смее с глас Върбан, защото вече знае, че и пътят напред също е пропаст.
И тук, след тези две книги, които мога да нарека еталон, идва един смел млад автор, който не се страхува да влезе в същата гора, но да остави свои собствени дири, встрани от гореспоменатите. Стефан и разказите в неговата „Орисия“ (а колко имена имаше тая книга, преди да се спрем на това) са едновременно почит към традицията, но и самобитни истории, които не бива да се пренасят механично към вековете назад. В тях има познати архетипи, но и елементи на магическия реализъм – една самодива и нейните дъщери ефирно се носят из първите разкази и приковават вниманието върху себе си. И заради тия самодиви и мъжете ще се избият едни други, и живота ще си дадат, и всичкото. Дълго време мислех книгата да се казва „Самодивски приказки“, защото толкова хубаво се леят историите с тия хубавици, изпълнени и със смелост, и с подлост, и с геройства, и с мерзости. Същи приказки си бяха, но Стефан бе против – и го разбрах.
Не са само думите на Калина да стърчат като остриета, на които да стъпиш, без да знаеш. Друго е. Хубава е тя, но тая хубост е бодлива, тая хубост, без да е нож, в сърцето ще те прониже. И Върбан също е пронизан и кърви, но не разбира.
Защото разказ като „Грамадата“, мой фаворит в този сборник, не може да бъде окован зад такова име. Едно село трепетно очакв да го връхлетят кърджалиите. Жителите му знаят, че те са бастисали вече други села, знаят и че техният ред ще дойде. И струпват една грамада за защита. Но дните се текат, а кърджалиите не идват. И крамолите малко по малко не само започват, но и се разгарят. Понякога нямаш нужда от врагове, а само от недобри приятели – и от малко страх да подлютява трудно събраната смелост.
Затова се усмихва Калина в тъмното и не се противи, докато Никола връзва китките ѝ. Усмихва се тя, защото той сам се връзва, а не знае още.
Не искам да преразказвам разказ по разказ, седем са само, но с емоции като за седемдесет и седем. „Орисия“ е концентрат от силни истории, напевен стил и отглас от други времена и други земи – кой да вярва, че ходим по същите камъни и почиваме под същите сенки? Нищо не е същото. Избрах и думи от само единия разказ, защото не искам да разкривам повече за сюжетите, които текат ту плавно като широка, вечна река, ту стремглаво като ромолящ ручей, който аха и ще се загуби в душното лято. Това е от книгите, които издавам по ясно убеждение, че не просто младите автори трябва да се подкрепят – а че талантът трябва да се подкрепя, без оглед на годините. И че този сборник е още едно стъпало за Стефан, а пътят нагоре е открит – и само от него си зависи докъде ще го отведе.
Искам да благодаря на Ганка Филиповска, че даде много от своята трупана мъдрост, за да станат разказите на Стефан още по-добри, и на Златина Зарева, която създаде доста варианти за корица, преди да се спрем на това изчистено и ярко послание. Ако искате да се вгледате в душите си, в онова, което кръвта ни нашепва, искаме или не, „Орисия“ е за вас. И гореспоменатите също, разбира се, важни, незабравими книги са.
От същия автор
От същите жанрове
