Когато героите станаха предприемачи

   Когато по злощастно стечение на обстоятелствата на човек му се наложи да остави драгоценното си превозно средство и да се качи на претъпкан автобус за многочасово пътуване, то дебелата интересна книга е нужна като въздуха. Чудната Фиделия Косева, отговорна за квинтилион епични корици, сред които последните две на любимия ни Джо Абъркромби, ми препоръча силно „Оркономика“ на Дж. Закари Пайк, чиято също изключителна корица на Георги Мерамджиев отдавна всъщност ми бе направила впечатление. Та се сместих някак между седалките, а след тръгването с облекчение опънах крачунголите на пътеката, извадих това ми ти чудо – и пътят мина като миг.

   Зем е свят, който е хем познат, хем си има свои чудати – и напълно обясними преимуществено с човешката алчност и агресивност – закони. Всякакви същества го населяват, разделени в две относително разграничени категории – Озарени и Помрачени, като към първите основно се числят хора, елфи и джуджета, към втората всякакви чудовищни създания като орки, гоблини, тролове и подобни, които имат нужда от нарочен документ за гражданство, за да не са легален обект на преследване. Огромна част от земската икономика се върти около Гилдията на героите, които са превърнали приключенстването (разбирай избиването и ограбването) в истински бизнес и редом с обичайното преследване на страховити чудовища всъщност са настроени доста предприемачески, а потенциалните печалби са обект на интерес от инвеститори, застрахователи и всякаква подобна паплач.

   И всичко си върви във всичко друго, но не и мир и сговор (поне за Помрачените), до момента, в който се появава Горм Ингърсон, някога славен джуджешки герой, който е опозорен след инцидент по време на експедиция и се скита без лиценз и надежда да се върне в редовете на героите. Положението му не се подобрява от натрапената му компания на един гоблин, чийто живот спасява по-скоро по случайност, а нещата съвсем се объркват, когато е принуден по доста… хм… силово убедителен начин да стане част от абсурден екип не-съвсем-герои, които трябва да поемат на смъртоносна мисия в името на откачена богиня с още по-откачени следовници. Ингърсон се озовава в най-нелепата възможна компания, която някак трябва да обучи да оцеляват заедно, а от тази крайно ниска точка нещата само ще стават все по-лоши… или забавни от наша гледна точка.

  „Оркономика“ е хитро замислена сатира на типичен фентъзи свят, в който златото е по-силно от всичко и няма зло, което да не бъде извършено в негово име. Закари Пайк е струпал цял тон симпатични герои, които се ненавиждат помежду си, всичи до един имат тайни в миналото, които изскачат в най-неподходящите моменти, а срещу тях се възправят всякакви неприятни типажи, които кроят собствени грандиозни и често крайно кървави планове. Увлекателното писане на автора обаче подлъгва, че това е просто лековато приключение – към края нещата силно се вмрачават и книгата става още по-интересна, отвеждайки към предстоящите събития във втората част, вече излязлата „Личи син“. Определено свежо удоволствие е началото на тази поредица, в нея видях отгласи както от гореспоменатия Абъркромби, Горм в гнева си е един същи Логън Деветопръстия, така и от чудесния Патрик Ротфус с вниманието към икономическите фактори и логистиката на едно сериозно приключение. А защо не и от Скот Линч с цинизма на неговия жестокосърдечен свят, в който оцеляването не е гарантирано за всички.