Четох откъс от „Ортодокс“ в един фантастичен сборник преди цели осем години – и още тогава оцених таланта и хумора на Григор Гачев. Радвам се, че макар и толкова години по-късно, книгата е вече факт, при това с хубави илюстрации на Петър Станимиров вътре (виж, за корицата няма да се съглася). Наглед детски фантастичен роман за бъдещето на човечеството и разделянето му на различни клонове, всъщност това е полагане на основа за цял свят, в който могат да се развиват безброй истории – Гачев надгражда своя основен сюжет с около стотина страници подробна информация за светостроежа си, която иначе би утежнила неимоверно действието.
Ортодокс е свят от миналото – технологиите са забранени дори за споменаване, църквата е всевластна, а нуждата от нея е належаща в борбата с дяволските създания, които тормозят хората. Петърчо е хитро хлапе, което не се вписва в този тих и спокоен свят, в който иконите наистина лекуват по неведом начин – той задава още и още, и още, и ОЩЕ въпроси – спомни ми за един герой, Наско Защото, за когото бях чел като дете. Той е здравият разум и научният интерес сред общество, което ги е отхвърлило изцяло – и някак става неизбежно да бъде пратен в манастир, където монасите да укротят бесовете на любознателността му.
Само дето пред него се повява една красива безплътна самодива на име Христина, която започва да му говори чудатости за друг свят, който дълбоко го интригува. И Петър се оказва неудържимо привлечен от тази загадка, която в крайна сметка го отвежда до истината – че неговият свят е изкуствено създаден и затворен, а останалата част от човечеството е поела по различни пътища. Идва момент, в който момчето е изтеглено в света на Христина и започва да опознава бъдещето – там, където телата вече не са ограничение и променени хора си играят със съдбите на обикновените. Там страстта на момчето към задаване на въпроси се развихря наистина, а двамата с новата му сестричка се прокрадват към открия, които показват, че и в рая не всичко е перфектно. Обратно на Ортодокс, те трябва да открият важна тайна, която свързва световете.
„Ортодокс“ впечатлява с мащаба на идеята и детайлите, в които я е разработил Григор Гачев. На фона на приключенията на двете любознателни и упорити хлапета той създава цялостен разказ за бъдещето на човешкия род, който звучи достоверно и възможно. Развитието на технологиите и надскачането на телесните ограничения са сякаш неизбежни, а също така и съвремието дава достатъчно доказателства за желанието на мнозина да се капсулират в своите вярвания и да избегнат този напредък по всякакъв начин. Забавна алегория на крайностите в човешкото развитие, романът стъпва и върху мотиви от българската митология като историите за Хитър Петър. Определено вярвам, че Гачев ще продължи да пише в този свят/светове, защото има много за изследване – и още повече за приключенстване.
От същите жанрове
