Отшумелите битки, също както мъртвите генерали, държат в мъртвата си хватка умовете на военните.
Пак ще си говорим за Първата световна война, както преди дни за „Битката: красота и печал“ на Петер Енглунд. Но сега фокусът от съдбата на обикновените хора отново се пренасочва към мащабните битки – и то тези, събрани само в броените седмици от началото на войната. Тогава, когато германците за малко не превземат Париж и не изхвърлят британците в морето – и не повеждат историята по друг път. Но това не се случва. И в своя внушителен и детайлен труд „Оръдия през август“ Барбара Тъкман щателно проследява защо не се.
До момента еталон за подготовката за войната ми служеше книгата „Тримата императори“ на Миранда Картър, която щателно проследява цялото благородническо кълбо от змии (знам, вчера използвах същото сравнение, ама баш са си такива), което е оплело Европа в задушаващата хватка на егота и арогантност. Но Тъкман обръща щателно внимание на другите важни фигури за разпалването и задълбочаването на конфликта. Това са военачалниците, които изготвят щателни планове и разписания и сетне се придържат непоколебимо към тях. Тук са описани и новаторите, които алармират, че предстоящата война ще е различна, тук са и (преобладаващите) консерваторите, които, както в цитата по-горе, са в плен на вижданията на авторитетите и на миналото. И научават по трудния начин грешките си. Но не и преди да изпратят милиони на безсмислена смърт.
Проследявайки в детайли изготвянето на предвоенните планове, Тъкман ясно посочва как, веднъж започнала, мобилизацията не може да бъде спряна, нито пренасочена. И после вече идват изстрелите в Сараево, дипломатическите препирни и дрънкането на оръжие. И после вече е описано в смайващи детайли, буквално ден по ден, как германците се втурват през Белгия, сломяват яростната им, но обречена съпротива и се втурват надолу към Париж, същевременно парирайки френския удар срещу своето сърце. А същевременно в Прусия се разиграва още една зловеща драма, която изиграва своята роля за спирането на германския валяк – а руснаците за пореден път пропиляват с лека ръка безброй животи и павират пътя към своите революции.
Както Тъкман посочва в своя предговор, в по-голямата част от книгата изглежда сякаш невъзможно германците да бъдат спрени. Но всички знаем, че точно това се случва, и стъпките към пропастта са неумолими. Дошъл е краят на познатата война с подвижен фронт и наближава фронтовият кошмар, който вече трябва да бъде разгледан от технологична гледна точка. И точно това прави пък К. Дж. Чивърс в излизащия след седмица монументален труд за еволюцията на автоматичното оръжие „АК-47. Оръжието на ХХ век“, където на картечниците „Максим“, доминиращи полетата на Първата световна война, е отделено достойно място. Тъкман изследва основно човешкия фактор, през нейната призма читателят опознава умовете, които насочват армиите в една или друга посока, които взимат интуитивно или върху ясни факти и блестящи, и пагубни решения. И политиците, които се месят в целия този хаос с променлив успех.
„Оръдия през звгуст“ е едно изключително живо и четящо се с лекота изследване – и искам да поздравя колегите от „Изток-Запад“, че попълниха този пропуск на твърде много десетилетия. Рядко се случва един преломен период от историята да бъде описан в такива детайли – наистина е трудно да се представи колко много събития се случват в рамките на броени седмици, отдалечени на малко над век от нас. Събития, които не решават войната, но предопределят едно поражение, което после ще доведе до още по-голямо.
От същия жанр
