За пореден път Кинг ме очарова по начин, присъщ само нему. Още повече, че този път не получих еднократна дълга порция, а цели четири, или по-точно три и половина по-къси, което си има очарованието.
Сборникът „Особени сезони“ съдържа четири новели, които по собствените му думи в един кратък послепис в края са твърде дълги за разкази и твърде къси за романи. Макар че предполагам „Изкуплението „Шоушенк“ след страхотния филм по него може да се продаде и на ролки тоалетна хартия, та дори и използвана.
Самият автор признава, че след написването на тези новели не е имал възможност да ги публикува – те дори на са в типичния му фантастичен стил на ужасите (може би с изключение на края на последния, но за това след малко). И все пак след като името му е вече прочуто, той успява да наложи издаването на четирите новели под общото име „Different Seasons“.
Пролетта е позната на всички – „Рита Хейуърт и изкуплението „Шоушенк“ – имам я на отделна книжка, четена поне 3-4 пъти, затова се задоволих само да си припомня края. Несправдливо обвиненият Анди Дюфрен дълбае години наред стената на затвора си, за да се измъкне на свобода – и то при далеч по-реалистични обстоятелства от набивания ни от ученическите години Граф Монте Кристо.
Лятото проследява съдбата на един „Способен ученик“ на име Тод, който случайно открива, че в градчето му живее съвсем истински нацистки военнопрестъпник под фалшива самоличност. Вместо да го издаде, момчето го изнудва да му разкаже всички истории, а старецът има много – бил е комендант на концлагер. Малко по малко Тод бива завладян от историите, нацистът също започва връщане назад и всичко завършва в кръв, много кръв.
„Тялото“ е странна история, точно като всяка есен след жизненото буйно лято. Четирима младежи научават, че в гората има тяло на момче, бутнато от влак. Решават да идат до него и да кажат, че са го намерили случайно заради краткотрайната медийна слава. Но пътуването през гората ще включва бягство по мост пред връхлитащ влак, къпане в езеро с пиявици, страховита буря и битка с големи момчета. Малко напомня някои сцени от „То“, но иначе разказът е интересен.
Зимата е страшна. В „Начин на дишане“ се описва един странен клуб, който сякаш се намира в друго измерение – мебелите носят непознати марки, книгите по лавиците са страхотни, но никой навън не е чувал за тези автори. В клуба се разказват истории и една от тях е същинския разказ – в нея млад лекар има бременна неомъжена пациентка, която е готова на всичко, за да роди бебето си. Наистина на всичко, повярвайте ми.
Разказите наистина не са „канонично“ в стила на Кинг – няма чудовища и странни явления. Но има кошмари, има кръв, има система, която е по-чудовищна от всичко, има тъмни горски дебри и зимни нощи, в които се случват странни неща. Има си всичко, за да остане човек стреснат, объркан… и уплашен, ако дочита страниците в нощната тишина…
