Оставаме или напускаме, това е въпросът

  Доста късно прочетох „Трябва да поговорим за Кевин“, първата книга на Лайънел Шрайвър, която бе посветена на една майка и нейното проблемно дете, което извършва немислимо деяние. Затова и някак не очаквах втората ѝ издадена на български (но пък ги делят почти 20 години и 8 други романа всъщност), „Оставаме или напускаме…“, да е посветена на трагикомичната история на двамина възрастни, които избират да си отидат от този свят заедно при навършване на осемдесет години.

   Кей и Сирил имат хармоничен брак, добра професионална реализация и са почти успели в доброто възпитание на децата си. Двамата добре познават неволите на старостта от личния си опит и мисълта те самите да се окажат тежко бреме за близките си ги ужасява. Затова и по на още петдесетина те решават да приключат всичко на осемдесетия рожден ден на Кей. И годините политат – за да ги доближат до тази предначертана граница. Там, където животът им е влязъл в спокойно русло, още са с ума си, видели са свят, а единствената им тревога е за Англия, която се лута в болезнено разделяне с континентална Европа, и в опасната пандемия, която залива света. Остава им само да изпълнят своето решение и да си отидат с достойнство.

   Където и започва всъщност романът. С много хумор и топлота – и определено в духа на „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман, Шрайвър разиграва различните сценарии, по които тази вечер може да продължи – и те се оказват все по-интригуващи. Дали остава единият, или другият, дали ги спират, или не, дали се случва една или друга случайност, всяка посока нови нови възможности за двамата старци, някои тъжно-смешни, други стряскащо драматични и дори трагични, особено в една от линиите, когато един от синовете им ги затвори в кошмарен старчески дом. След това авторът пое в по-фантасмагорични посоки, където всъщност книгата поолекна, обследвайки близкото бъдеще след ковид пандемията и начините, по които би се променил светът – и как това се отразява на живота на Кей и Сирил. Какво ли може да се случи в идните десетилетия – и най-доброто, и най-лошото, нали? Е, само до ядрена война и апокалипсис не стигнаха нещата, но доста близо го докараха.

    „Оставаме или напускаме…“ е роман за възможностите – за вечното „да бъдеш или да не бъдеш“, но много повече за това да не допускаш да бъдеш лишен от правото на избора си. Двамата възрастни са горди с това, което са дали на страната и на децата си, искат просто да изживеят спокойни старини, при това до време, преди да са станали в тежест на когото и да било. Но това не е лесно решение и Шрайвър показва какво би могло да се случи, ако не приключат всичко в онази празнична нощ – и изобретателността на въображението ѝ си заслужава четенето. Трогващ и красив посвоему роман е това, малко сантиментален, малко наивен, малко алармиращ, че в един момент на цялата ни застаряваща цивилизация, самодоволна в относителния си успех, може да ѝ бъде отнета възможността да избира своето бъдеще.