Разбира се, че веднага ще започна да чета фентъзи, което не само ще ме върне в мускетарските времена от романите на Дюма, а ще добави и дракони и техни наследници в човешка форма за цвят. Допълнителен плюс е националността на автора, малко разнообразие от англоезичните си е нужно – Пиер Певел с „Остриетата на Кардинала“ дава точно това, което корицата загатва. Всъщност фентъзи частта в първата книга от трилогията е пренебрежима и се изразява основно в запознаването с Черния нокът, могъщ магьоснически орден, ръководен от наследници на древните дракони, който плете паяжини от интриги, които се преплитат с тези на антагонистичните абсолютистки монархии от този исторически период.
Вместо с четиримата смели мускетари, защитаващи краля от козните на Ришельо и гвардейците, тук главни герои са легендарна група воини с изключителни качества, наричани Остриетата на Кардинала заради умението да се справят с невъзможни мисии. Преди години те са били разпуснати след предателство при важна обсада, но сега някогашният им предводител Ла Фарг е привикан при кардинала и му е наредено да събере отново хората си. Почти половината книга е посветена на приключенията на всеки от тях към този момент, Певел им изгражда колоритни биографии, в които героичното е на заден план. Всеки от Остриетата носи своето минало, успехите и провалите, вкопчил се е в своята лична битка, но при повика на дълга всички до един се отзовават. Възложената им мисия е привидно банална, но зад нея се крие поредният рунд от вековното противопоставяне между Франция и Испания, а и между Черния нокът и човешкия род изобщо.
Рапирите свисят в цялата книга, Певел избива наред статисти и второстепенни герои, а главните се лутат насам-натам, ограничени от липсата на информация. Над всички бди вездесъщият кардинал Ришельо, който, галейки малкото си драконче, дърпа конците на цялата суматоха. Всички важни се изреждат да му носят информация, да получават указания, да се домогнат до малко повече благоволение – кралят липсва изобщо в книгата, достатъчно ясно е показано кой притежава властта, но и че я използва само за едно: за благото на Франция и нищо по-малко.
Паралелите с романите на Дюма са нож с две остриета – атмосферата е подобна, макар и по-цинична, даже за кратко се мярна един мускетар с името Атос, но тази камео поява нямаше никакви следствия. Както казах вече, фентъзи „подправката“ е напълно пренебрежима в тази първа книга, чак в края имаше малко повече магия около призоваването на древен дракон, но очаквам следващите части, за да видя какво е решил Певел. Допадна ми как в края приковава вниманието с неочакван обрат, ще видим как ще го обясни в следващия том.
Засега мисля, че „Остриетата на Кардинала“ е обещаващо приключенско четиво, което носи приятно носталгично усещане. Допаднаха ми описанията на ключови личности, сгради и събития от периода, чрез тях Певел изгражда правдоподобна атмосфера за фон на приключенията на героите си.
С тази книга приветствам появата на новото издателство „Litus“ и му пожелавам светло бъдеще 🙂
От същия автор
От същите жанрове
