Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Джон Гришам

Оригинално заглавие: Camino Island, 2017.

Преводач: Надежда Розова

Корица: Мека

Година на изданието: 2017

Страници: 328

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

– Е, какво ще бъде – висока или популярна литература?
 – Не може ли да бъде и двете? – попита Брус, който искрено се наслаждаваше на разговора.
 – Да, за една шепа автори – отговори Майра. Но за мнозинството отговорът е „не“. – Тя погледна към Мърсър. – Обсъждаме това вече десет години, още от първия ден на познанството ни. Но както и да е, да допуснем, че вероятно няма да съумееш да напишеш художествена проза, която едновременно да срази критиците и да ти донесе впечатляващи приходи от продажби.  

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   Странно или не, след осем години и над 1600 текста това е първата книга на Джон Гришам, за която пиша в блога – свързвам го основно със съдебни трилъри, а те хич не са ми по вкуса. Разбира се, в някакви древни времена съм чел най-малкото „Фирмата“ и много ми хареса, но тогава всичко ми харесваше 🙂 Реших, че „Остров Камино“ със своята книжна и твърдо несъдебна тематика е чудесен вариант да видя дали ще се спогодим с него, като ми направиха впечатление тотално разнопосочните мнения на феновете му за тази книга – от осанна до разпни го.

  35131401  Романът започва с щателно описание на дързък обир, цел на който са пет безценни ръкописа на Скот Фицджералд. Ударът е изпълнен блестящо, но както винаги, следи остават – и отвеждат ФБР до двама от участниците в него, които обаче са силно мотивирани да не кажат и думичка. Застрахователната компания, която трябва да изплати огромно обезщетение за кражбата, пък е силно мотивирана да намери ръкописите и да си спести този разход – за тази цел не се пести нищо. Скоро подозренията им се насочват към популярна фигура в книжните среди – чаровния Брус Кейбъл, собственик на книжарница на остров Камино край Флорида, където е изградил малък рай за читателите. Неговата книжарница е средоточие на множество писатели, често се организират премиери на популярни и не чак толкова автори (пък ако са млади и красиви писателки, със сигурност), а пак там е изложена ценната му колекция от първи издания на книги. Говори се, че се занимава с продажби на крадени книги, но това са само слухове. Кейбъл има всичко, особено след като среща и жена, която му подхожда – разкрепостената Ноел, която има собствен бизнес с мебели от френската провинция.

  34317020 Застрахователната компания има нужда някой да се внедри в обкръжението на Кейбъл и да провери дали наистина ръкописите са при него. Изборът им пада върху младата писателка Мърсър Ман, израсла на остров Камино, която след един не твърде успешен първи роман и още по-неуспешен сборник с разкази е в творческа криза, съкратена е от преподаватеската си работа и е с висящ на шията студентски заем. Без особено желание тя приема задачата да се върне там, където има толкова много прекрасни спомени, но и много горчилка, и да се опита да омае един професионален книжен престъпник.

    „Остров Камино“ има за мен две лица. От една страна, Гришам описва много от реалностите на издаването и книгоразпространението – правините и кривините в тях. По страниците шестват различни писатели, някои успешни, някои не, и чудесно са описани техните дилеми какво да пишат – това, което искат, или това, което ще се продава. Особено изпъкват две живеещи заедно дами, направили пари с долнопробни романтични романчета, които се пишат за броени седмици. Разбира се, тук са и алкохолът, и завистта, и постоянното присъствие на литературата във всеки разговор – страстните читатели ще останат доволни.

  34121119 Но другото лице е емоционалното – нито за миг Гришам не успя да ме убеди да ми пука за когото и да е от героите: нито за лъскавия собственик на важна книжарница, който си подслажда живота с незаконни сделки, нито за доста неориентираната млада писателка, която не написа нито ред, но пък се оказа с лекота в леглото му. Изненада ме, че не разви обещаващата линия за мистериозната смърт на най-важния човек в миналото на Мърсър, имаше възможност да задълбочи книгата в тази посока с лекота.

      В крайна сметка приемам, че тази книга наистина не е „типична“ за Гришам и е просто малко бягство от обичайните му сюжети, които прозират само в щателното описание на престъплението и стъпките на извършителите към пласиране на стоката и опазване на свободата си.