Жанр: Фантастика

Издателство:

Автор: Кристофър Прийст

Оригинално заглавие: The Islanders, 2011.

Преводач: Петър Тушков

Корица: Николай Пекарев, мека.

Година на изданието: август 2013 г.

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

 Рядко се случва да попадна на книга, която е толкова жанрово неопределена. „Островитяни“ на Кристофър Прийст („Преобърнатият свят“, „Престиж“) е шарена черга от различни истории, които малко по малко съвпадат една с друга и създават общи, продължителни мотиви. Но това далеч не важи за всички – Прийст се е развихрил, създал е фиктивен свят с много аналози в реалността, но с алтернативна география, политическа обстановка, климат, биология и какво ли още не – Архипелагът на сънищата е свят, в който може да се губите на воля, да откривате малки, самостойни кътчета, да ги обследвате на воля и да си тръгвате от тях – но без сигурност, че някога не ще ги откриете отново на същото място.

 images  Не може да се подготвите за това, което ви очаква, но трябва да се въоръжите и с мъничко търпение и откривателски дух. Започнах книгата преди много месеци и след възскучното начало я оставих настрана с намерение да стигна до нея по-натам, когато ще съм по-склонен да чета нещо странно. Истината е, че съм бил много близо до преломната точка – разказът за остров Обрак Гранде, чудно защо останал незаселен, и откриването на смъртоносните насекоми трайм, които по заплаха се доближават до расата на пришълците (ксеноморфите). Там някъде се започва сериозната част, след която отлепяне от книгата няма – по няколко линии уж кроткият справочник, посветен на географията, социологията, флората и фауната на Архипелага, започва да засича няколко истории, които се преплитат, а наглед незначителни вметки допълват нови и нови факти, които формират цялата картина.

  Тук са двама особени художници, единият от които обича да прокопава чудновати тунели, тук е криминалната история за странната смърт на един мим и замесените в нея, тук се разкрива и живота и любовта на прословутия писател Частър Каместън. Или кратката и толкова интересна история за древните кули, населявани от непознати сили, които не допускат никого до тайните си… И още, и още, книгата е неизчерпаем източник на детайли, на дребни приключения, на нови сюжети, подхвърлени или само намекнати.

 islanders_rough „Островитяни“ е невероятно приключение, което по своя размах и оригиналност се родее според мен със „Слепоглед“ на Питър Уотс и „Облакът атлас“ на Дейвид Мичъл. Измислянето на толкова особен свят не е нещо ново, но детайлизирането, което Прийст изпипва, тази систематичност, с която той изработва теория за обърканата му география и за изкривените физични закони, е впечатляваща. Дори само ще спомена шантавата идея този разпрострял се като пръстен Архипелаг да бъде на пътя на воюващи континентални нации, които изпращат армиите си да касапничат на ничия земя, за да не си разрушават драгоценната населена територия. Звучи объркващо? А хилядите ветрове със собствени имена къде да ги вмъкна? Няма оправия.

   Чудна книга с огромен размах, която съчетава приключенски дух, шеметна фантазия и онова кротко удоволствие от четенето на роман, който неусетно и без трикове ти влиза под кожата, защото е писан от автор с огромен талант. Четох, че Прийст има и други произведения, свързани с Архипелага на сънищата, така че се надявам да ги видим и тях преведени на български език.

  Още отзиви за книгата може да видите в „Аз чета“, „Омагьосано време“, „ShadowDance“, „love big books and cannot lie“, „Soulseeker“, „Блогът на Талиесин“.