Нямам представа как пропуснах „Островът с плъховете и други истории“, обикновено чета книгите на Ю Несбьо в мига, в който ги получа, справка – „Кървава луна“. Това е вторият сборник на автора, който излиза у нас, след “Ревност и други истории”, и ако там очаквано сюжетите бяха криминални, тук имаме новина – норвежкият трилъров император пише… фантастика. Да, и аз бях изненадан, при това крайно приятно – като истински майстор Несбьо си позволява да хвърли поглед встрани от реалността, като го комбинира с все така интригуващи сюжети.
Разказът, на който е именуван сборникът, ни отвежда в близкото бъдеще, където пандемия опустошава света и ерозира самите основи на обществото. Богатите търсят опции да се спасят от хаоса, банди властват над улиците, а правосъдието се превръща в нещо лично – властите вече не могат да налагат справедливост и всеки трябва сам да си я потърси. Несбьо ни въвежда в животите на един свръхбогаташ и негов приближен, чиито деца са избрали различни траектории сред разпада на света – и през техния жесток сблъсък изследва какво се случва, когато законът на джунглата се възцари в градовете. Напомни ми малко на „Небостъргач“ на Джеймс Г. Балард този сюжет. Вторият, „Шредер“, пък се завърта около откриването на тайната на дълголетието, допълнено и с наличието на противостоящи си устройства – едно, което може да извлече спомените дори от парченце мозък на починал човек, и друго, което ефективно ги изтрива, така че да не могат да бъдат възстановени. Един гениален учен трябва да навигира в корпоративен свят, който много иска да се добере до мислите му. „Цикади“ пък се заиграва с идеята за паралелните светове, преплитайки я с история за пламенна любов, преследвания с бикове и безмилостни престъпления, напомни ми на „Тъмна материя“ на Блейк Крауч. „Антидот“ е нефантастична история, но пък е пълна с отровни змии и едни сложни семейни отношения, които са по-отровни и от влечугите. „Черен кон“ пък описва свят, в който корпорациите наемат елитни убийци да вършат мръсната работа – и тези хора са истински звезди в своя занаят. С много шахматни мотиви е описана борбата за оцеляване на един от тях, предизвикан от свой съперник, който иска да го убие максимално атрактивно – и надхитрянето им се превръща в кървава драма, сообено след като е намесена и красива жена между тях.
Несбьо пак успя да ме впечатли – това едва ли е изнанада, знайно е какъв огромен фен съм на поредицата му за Хари Хуле. Но и с предишния сборник, и с „Островът с плъховете и други истории“ той показва колко разчупено може да пише в различни жанрове, как фантазията му гради светове, които звучат като логично развитие на настоящето – и определено не са утопични селения, където мирът и доброто царуват безметежно. Точно обратното, като задълбочен познавач на човешката природа Несбьо изследва какво се случва при екстремни обстоятелства и неговите герои не разочароват в крайните си решения в името на оцеляването си – и физическо, и морално. Препоръчвам този интересен микс от прогностична фантастика и криминални сюжети, не се срещат много подобни.
