От Космоса с любов – промяната е винаги нейде наблизо

    Първата ми среща със Станислава беше… вихрена. Бях на щанда ни на поредния коледен панаир и разговарях оживено с читателите, когато една сянка се появи, буквално тикна в ръцете ми плик, който обещаващо дрънна на стъкло, и изчезна. В плика имаше няколко бутилки от любимата ми белгийска бира. Час по-късно сянката се върна, вече кротнала се след представянето на последната си книга „Инцидент“. Станислава ми я подари с автограф, а по-късно намерихме време да поговорим и да открием взаимност, каквато рядко се случва – книжните приятелства са безценни.

    Месеци по-късно тя ми сподели, че иска да напише роман, в който да опише съдбата на момиче, което под влиянието на майка си напуска училище и започва да лекува енергийно. Знаейки моя краен скептицизъм, тя ми разказа вкратце някои неща за себе си, за тези времена и за това, че много деца в този период са напуснали училище и са станали част от езотеричната мания, която заля България в началото на 90-те и още не е отшумяла. Успя да ме убеди и й казах, че ако книгата е хубава, за мен ще е чест да излезе в „Гравитация“.

   Когато през октомври бях на книжния рай във Франкфурт, всеки ден пътувах между Майнц, където бях отседнал, и панаирната палата, а по пътя четях дългоочаквания ръкопис. Книгата не беше просто добра – беше великолепна. И след като месец по-късно започнах работа по нея, я оцених истински, защото я разбрах отвъд видимото на пръв поглед. Оцених дълбините й под наглед чисто житейската история.

    България през 90-те бе раят на паранормалното и на езотеричното, на всичко скрито и разкривано по неведоми пътища. Ангелина, главната героиня в „От Космоса с любов“, е чувствително и впечатлително момиче, чиято майка – Лора – е обсебена от идеята, че е имала среща с извънземни и че те диктуват всичко в живота й – и най-важното, че нейното дете има важно място в предстоящата голяма Промяна, която ще разкрие истинската същина на Вселенския ред и хармония. Бащата на Ангелина е възгрубичък, земен и понякога агресивен човек, който се бори с живота с главата напред и това не само често му носи неприятности, но и го дистанцира изцяло от възпитанието на дъщеря му.

    Попаднала изцяло под влиянието на майка си, Ангелина открива смисъла на живота си като част от Мисията, която е разкривана постепенно и с постоянни промени в краткосрочните планове. Напускайки училище, тя се отдава на лечение с енергия и на контактите си чрез автоматично писане с извънземно на име Ейнар. Майка й я насърчава и подкрепя, а около двете се формира и група от хора, запленени от езотеричното познание, която малко по малко се развива в същинска духовна школа. Но може ли едно младо момиче да се окаже на висотата на очакванията на майка си, която й вещае велика съдба?

    Цената е висока – безпрекословен отказ от всичко земно, което носи толкова непосредствено удоволствие – музиката, алкохолът, първата любов… Съмненията идват и пускат корени, а изпитанията на живота в този бурен период от историята на България спомагат идилията да се пропука…

    Каквото и да си мислите, сред страниците на „От Космоса с любов“ измислица почти няма. Станислава Чуринскиене е интервюирала над 20 момичета, които в този период са напуснали училище и са навлезли в езотеричните среди – именно техните съдби, сбрани в едно, са в основата на романа. Тази книга е прозорец към една важна част от нескончаемия български Преход, останала неразказана, макар да е засегнала живота буквално на стотици хиляди българи. Навярно няма семейство без книги на тази тематика, няма семейство, членовете на което да не са прибягвали до помощта на нематериалните същества, няма семейство, което да не е обяснявало поне нещо от случващото се с намеса на висши сили.

    Но истинската стойност на романа е в изчистената психология – това, което Станислава владее виртуозно и го доказва както с „Инцидент“, така и сега с „От Космоса с любов“. Драматичните отношения в триъгълника дъщеря-майка-баща са описани детайлно и развитието им е реалистично до последния детайл. От пълното доверие, което едно дете има в родителите си, до пропукването му, еманципацията, осъзнаването на собствената свободолюбивост, попадането в капана на зависимостта от чувствата и отговорността… всички тези вечни теми се преплитат в живота на Ангелина. Тя е примерната дъщеря, тя е енергиен лечител, тя е и обърканото момиче, което търси своя собствен път в живота. И в крайна сметка съдбата й, объркана и бурна, се преплита със съдбата на държавата, объркана и бурна, а ако изходът за момичето е през терминала за излитащи на столичното летище, то за България такъв не съществува.

    Отговорност към себе си и околните, към мислите, емоциите и действията – всичките тези неща формират както отделната личност, така и духа на цяла една нация. „От Космоса с любов“ показва как точно тази отговорност може да бъде изградена.

    За мен е чест и радост, че този роман излиза с логата на „Изток-Запад“ и поредицата под моя редакция „Гравитация“. Това е още една книга след „Ана“ на Диана Петрова, „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов, „По-тихо от мрак“ на Христо Кърджилов и „Самира“ на Боримир Дончев, която приемам лично и като своя мисия. И мисля, че след като я прочетете, ще разберете защо.

   И последно – искрена благодарност на Марина Тодорова за фантастичната корица, която нарисува, вижте нейния сайт и илюстрации: https:////www.marinamuun.com/.