Тази книга не мога да я чета самостоятелно. В нея откривам отгласи от „Голите и мъртвите“ на Норман Мейлър, от „Цар Плъх“ на Клавел, от наскоро прочетената „Птича песен“ на Фолкс дори, макар и последната вероятно ще се размие с времето, не мисля, че притежава вечнотрайността на другите. Не съм чел знаковите романи на Ремарк, но съм убеден, че и те щяха да бъдат до мен, защото „Отбой в полунощ“ ми напомни и на прекрасния сборник „Врагът“, който със сигурност е просто отломък от творчеството на немския автор, чиято липса в читателския ми пейзаж зее като кратер от снаряд (несполучлива метафора, знам).
Историята тук е оголена до кост и създава особено усещане за отстранение. Уилям Уортън от „Пилето“ и „Татко“ го няма тук – авторът е просто хроникьор на събитията, наблюдател на действията на шепата твърде умни младоци, захвърлени сред гората да охраняват сюрреалистичен в реалността си замък. Всеки един от тези войници е един малък Марвин (не искам да подсказвам откъде е този герой), затворен в пашкула на военната рутина, на кошмарното стоене на пост в снега, в абсурда на войната изобщо. Те търсят бягство от себе си и от околните в странните си игри, в утехата на своите и чуждите спомени – само и само да не са там, в реалността, която е студена, мизерна, вмирисана и смазваща за интелекта и чувствата. Този отряд е един организъм, който е самостоен по много особен начин, няма никакво чувство за принадлежност към армията, нито има усещане за цел и посока. Те съществуват, изпълняват краткосрочните заповеди и хич не се замислят за дългосрочната посока за победа, за триумф, за слава – тия празнословия са оставени за следващите поколения.
Уортън поставя налудничава пиеса сред гората, на фона на абсурдния замък. Природата и напрежението поставят на изпитание физическите качества на войниците, срещата със странните германци обаче притиска психиката им по много по-тежък начин. Умовете и емпатията трябва да работят в синхрон, за да се измъкнат от патовата ситуация, а само чалнати типове могат да измислят и как да я използват, за да помогнат на свой другар да се измъкне от лапите на мъжемелачката. Тази пиеса има няколко действия, с много оръжия налични, а както знаем, те просто трябва да бъдат използвани. Тук, на сцената сред гората, всяко действие се анализира, всичко се подлага на съмнение, няма проблем и да се използват костюми, както и да се гори реквизит – всичко в името на усещането, че нещо се случва, че има смисъл сред хаоса и бездушието на природата и войната.
„Отбой в полунощ“ е дълбоко хуманна и красива книга, особено с последните си шеметни страници. Войната идва, смазва всичко и си отива, но остават хората, които да се погрижат за себе си и другарите си, за близките си. Ако са го направили – печелят, ако не са, дори триумфиращи, са загубили. Просто е.
От същия автор
От същите жанрове
