Откакто те срещнах, открих и мир, и война

  След „Те живеят в нощта“ нямах търпение за следващата книга на Денис Лихейн на български – и тя не закъсня, дойде и „Откакто те срещнах“. Много различна от мафиотската драма, която е първата, тя все пак се родее с нея по криминална линия, макар наглед да разказва една много различна история.

  Рейчъл е журналистка, която страда от непреодолим професионален недостатък – на нея ѝ пука за историите, които отразява, за хората, чието нещастие ги изяжда пред очите ѝ. От детството си тя носи болката, че не познава баща си, а смъртта на майка ѝ сякаш прекъсва всички възможни връзки с миналото – и все пак Рейчъл прави всичко по силите си да го открие, дори се обръща към частен детектив, но неуспешно – макар че една след друга фалшиви следи я подлъгват да вярва. Открила е правилният мъж, с когото сякаш гледат в една посока, но внезапно това, което я вълнува отвътре, избухва в най-неподходящото време – пред камерата. Станала свидетелка и дори участничка в истински страхотии в Хаити след мощното земетресение, тя остава човек, а не машина – и това проваля кариерата ѝ. Рейчъл губи в миг професионалното си бъдеще, а скоро след това и личното си. И се затваря в черупка, улиците стават непосилни, а хората – нежелани.

   И тук се появява още по-правилният мъж, който преди години за кратко я е очаровал, но е изчезнал. Различен от предишния, готов да ѝ помогне с агорафобията, с професионалната неудовлетвореност, със страданието по никога неоткрития баща. Господин Перфектен – Денис Лихейн описва щедро една хармонична връзка, която помага малко по малко на Рейчъл да започне да напуска черупката, в която се е затворила, и отново да преоткрива света. А там, отвън, я чака нов шок и шеметна промяна на цялата досегашна парадигма.

    На задната корица Джилиан Флин много сполучливо е коментирала, че „Откакто те срещнах“ съдържа два романа – единият е много лична драма за търсенето на един баща и борбата на едно човешко същество да се съхрани сред злощастията, които трябва да приема бездушно; другият е доста забавно трилърово развитие, което превзема действието и от доста камерната пиеса за двама внезапно се преминава към вихрени и смъртоносни приключения. Тази промяна идва като шок и за героинята, и за читателя, но Лихейн е успял да обоснове това преливане и да го поведе в логична посока – и наистина много се смях, което не очаквах до средата на книгата. Определено майсторска кросжанрова творба, каквито рядко се пишат.