Отмъщение!!!
Спомняте ли си граф Монте Кристо и неговото перфидно отмъщение, с което си връща за безкрайните години в затвора? Забравете го и вземете в ръце “Отмъщението на Монца” на един от най-любимите ми вече автори – Джо Абъркромби, който унищожи всичко детско в мен с великата трилогия . “Гласът на острието”, “Преди да увиснат на въжето” и “Последният довод на кралете” са категорично най-добрите фентъзи романи, които съм чел в целия ми живот и ми доставиха дълги часове страхотно удоволствие. Затова и следващият роман от Абъркромби бе започнат с големи очакваия, които за радост напълно оправда, макар и да не успява да надмине трилогията, естествено.
След като в “Първият закон” авторът проследи в детайли величавата битка между Съюза и Север, Съюза и Юга, както и Съюза отвътре, сега погледът му се прехвърля към Стирия, която в трилогията е само страничен елемент, който се намесва решително едва в последната величава (глупости, кървава и отвратителна) битка за столицата на Съюза Адуа.
В Стирия бушуват Кървавите години – мащабна гражданска война между грандомана херцог Орсо от Талинс и Лигата на Осемте, които всячески се опитват да се спасят от непредполагащата удоволствия участ да му се подчинят. Начело на армията на Орсо е Монцаро Муркато, зловеща красавица-войн, която с мекушавия си брат Бена управлява и Хилядата меча – наемна армия, която е отнела от любимия ни Коска – същият, с който Глокта (наричан тук само с шепот Сакатия) си имаше работа при обсадата на Дагоска от гуркулите. Нарастващата популярност на Монца я правят неудобна и още на първите страници брат й е убит, а тя захвърлена потрошена в една пропост.
Спасена по чудо, тя е половин човек, трябва да се учи отново да ходи и да се бие с лявата ръка. За сметка на това има достатъчно време да мисли как ще отмъсти на всички, които са участвали в предателството. А за това намерение силно ще й помогне легендарно съкровище, което тя и брат й са укрили преди време. За злостното й отмъщение й е нужна помощ и тя я намира в лицето и ръцете на следните: познатият ни северняк Тръпката, който иска да забрави Кървавия девет и да започне на чисто… е, не успява, пак затъва в кръв до колене; ненормалният отровител Морвийр и неговата не по-малко шантава помощница; Коска, измъкнат от една канавка, който в протежение на романа смени толкова пъти лоялността си, че накрая съвсем му изгубих бройката по коло пъти на ден приема пари, за да направи или да не направи нещо. За известно време на хоризонта е и бившият практик Витари, която се е измъкнала от Съюза, както и някои други познати герои като неуменуваният сладострастник Джизал. А, и Доброжелателния – откачен бивш затворник, обсебен от числата. Той брои… всичко и много се изнервя в тълпи, които му убягват като точна цифра.
Оригиналното име на книгата е Best Served Cold, което ясно отразява какво се случва по време на отмъщението на Монца – действието шеметно се мести из Стирия, глави и крайници хвърчат, хора мрат масово, покосени от “изкуството” на отровителя, пари сменят непрестанно своите притежатели, докато Монца и компания обикалят сред бушуващата война и убиват един по един набелязаните жертви. До момента, в който залозите стават много, много по-високи…
В този роман Абъркромби е доста по-мрачен. Магии няма, освен един наемен убиец-ядач, който усърдно преследва Муркато, вместо това стоманата и отровата са основните методи на комуникация между героите. Авторът е успял да вплете великолепно още една територия към света, който обрисува в “Първият закон”, а следващата му книга – Heroes – се развива основно в Севера, където Черния Дау узурпира трона в края на трилогията. Само вижте кориците й и вече е ясно какво можем да очакване.
Препоръчвам изрично книгите на Джо Абъркромби, макар да не ми е ясна причината за смяната на издателствата, което се отразява и чисто стилистично на кориците – трилогията имаше прекрасно оформление, докато в “Отмъщението на Монца” имаме много добър шрифт, но слаба картинка, а надписа за кои точно е “перфектен” романа ме издразни, честно казано. Има и някои дребни елементи като променени имена, но това се преживява. Петър Стойков в блога си с доста основание пише и други неща по отношение на превода на заглавието, да речем.
“Отмъщението на Монца” може да се чете и без да сте чели “Първият закон”, но лично аз не бих ви го препоръчал, много неща ще ви останат твърде неясни.
