Ех, този Ерик-Еманюел Шмит. Отново успя да ми извади душичката с памук – ако не беше Ромен Гари, навярно щеше да е любимият ми френскоезичен автор. Макар че историите му са често твърде сантиментални за моя вкус, някак успява да подлъже преградите, които съм издигнал, и да влезе в мен и да се настани удобно със своето разказваческо умение.
В „Отмъщението на прошката“ са събрани четири прекрасни разказа-новели. Началото поставя драматичната история на две близначки – „Сестрите Барбариен“, които от малки са свързани, а животът е приготвил много драматични моменти за тях. „Мадам Бътерфлай“ пък е помитаща история за амбициозен бъдещ банкер, който прелъстява красиво момиче с осакатен ум – от тази арогантна простъпка се ражда момче, което ще промени живота и на двамата. Историята, която дава името на книгата, описва смайващите отношения между скърбяща майка и чудовището, което е отнело дъщеря ѝ – една от многобройните му жертви. А самолетът, който виждате на оригиналната корица вдясно, идва от разказа „Нарисувай ми самолет“, в който един син опознава истинската история на своя баща по време и след нацисткия режим, а Шмит отдава почит на велик френски писател-авиатор.
„Отмъщението на прошката“ е още един прекрасен сборник след този, с който наистина харесах Шмит – „Одет Тулмонд и други истории“, а колко още негови книги прочетох, сред които безспорно се открояват две: „Папагалите от площад Арецо“ и „(Не)възможният Адолф“. Единици са авторите, които са такива естествени разказвачи като Шмит – с броени странички той може да разкаже истории-светове. И този сборник е още едно доказателство за това.
