По какъв начин да накарам разумът да схване нещо, дето е неспособен да проумее? Как да направя така ,че да ме разберат? Дотогава ще съм в опасност. Пожелай ми късмет – нося пламък от най-строго пазения огън, навлизам в селения, забранени, откак свят светува, за човешката мисъл.
Понякога криввам встрани от обичайните книги, които чета за отмора, а „Относно Родерер“ на Гилермо Мартинес ме привлече с енигматичната си корица. Видях, че на български има издадени и други негови книги, но първото му име е транслитерирано като „Гийермо“, навярно ще прочета и тях, а по-важното е уточнението, че авторът има научна степен по математическа логика, което е от полза за разбирането на тази наглед кратка творба.
Историята проследява интелектуалното израстване на двамина младежи, в чиито образи авторът обобщава два свята – единият, разказвачът в книгата, е умен, адаптивен, готов да положи всички необходими усилия, за да усвои, каквото е нужно, за да се отличи, да напредне в академичните среди, избухналата Фолклендска война го отклонява за кратко, но не променя някак класическата траектория на живота му: подреден и в синхрон със света около му. Този герой остава без име, като събирателно на всички нормални умни хора, които движат света по малко напред като чисто количествено натрупване. Другият е този, който от първото изречение е поставен под светлината на прожекторите, и който в протежение на цялата книга предизвиква всички норми. Неконвенционално интелигентен, без желание да стои в училище, поглъщащ нормалното знание с лекота, но и съзиращ връзки, които за другите не съществуват, той през цялото време ми напомняше на герой от готически хорър, който в крайна сметка ще успее да призове демон или някое от чудовищата на Лъвкрафт. Родерер е представен като нестабилен ментално гений, който е непригоден към живота в човешкото общество, който може и успява да събуди емоции в противоположния пол, но не и да ги открие у себе си, който през цялото време бива дисекциран през погледа на разказвача в книгата, но остава енигма до последните страници. Но поне търсенето му е някак понятно поне на принципна основа – на онова абсолютно знание, което да осмисли света и да го разкрие зад всички привидности, които науката изследва.
Изпълнено с ерудиция, с препратки и заигравки с читателската интелигентност и натрупан багаж, „Относно Родерер“ е от приятните литературни предизвикателства, които всеки истински (и особено всеяден) читател би искал да си поставя от време на време. В книгата на Мартинес се крият много идеи и посоки, които всеки ще открие според собствените си възможности, и точно в това е нейната непредсказуемост и в крайна сметка привлекателност, един неприкрит модерен преразказ на „Фауст“ и достъпен извор на вдъхновение.
Видях чудесна рецензия за книгата в „Литературни разговори“.