Дори няма как да преувелича колко обичах „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл като малък – при все това, че от копието на книгата ми липсваха последните страници и чак години по-късно научих как наистина свършва 🙂 И каква бе изненадата ми, когато колегата Благой Иванов каза, че книгата има своеобразно продължение, наречено „Отровният пояс“, в което същите герои трябва да се пренасочат от заплаха от праисторическото минало към друга, идеща от Космоса. Самата книга е съвсем кратка, малко над стотина странички, и проследява броени дни, в които проф. Челинджър отново показва качествата и на несравнимия си интелект, и на арогантния си характер.
В духа на „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, Дойл се заема да обрисува заплаха, надвиснала над цялото човечество. Разбира се, и Дойл, и неговият герой изхождат от отдавна компрометираната история за вселенския етер, в който се носят планетите и звездите. Но точно през нея проф. Челинджър предвижда, че планетата навлиза в отровен пояс, който ще унищожи мигом целия живот. В отчаян опит да противостои на опасността, професорът повиква спешно в имението си други познати герои – журналиста Малоун, лорд Джон Рокстън и своя вечен антагонист професор Съмърли. С помощта на няколко бутилки кислород те трябва да свидетелстват за края на човешката цивилизация, който се разиграва пред удивените им очи.
При все че книгата излиза преди Първата световна война, не ме напускаше тягостното усещане, че тя е пророческа алегория за нейните години – тя е отровният пояс, който обгръща света в задушаващата си прегръдка и покосява наред. „Отровният пояс“ е твърде кратка и със за мен разочароващ край, за да създаде впечатлението, което направи „Изгубеният свят“ (а и вече не съм на ония години, когато се влюбваш лесно в книги), но бе приятно разнообразие като стил и изказни средства спрямо съвременните творби, каквито основно чета.
От същия автор
От същия жанр
