Оригинално заглавие: Shadows of Self, 2015.

Преводач: Йоанна Гацова, Петър Тушков

Корица: Стефан Вълканов, мека.

Година на изданието: март 2017 г.

Страници: 408

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!

  Обратно в Мъглородната поредица, където Уаксилий Ладриан е изоставил Дивите земи и се е върнал в цивилизацията. Не че нещо се променя за него – наоколо е пълно с мъже, които мислят, че са над закона, само са се прикрили със скъпи дрехи, благоухания и лицемерни разговори. „Отсенки от себе си“ е петият роман в този свят след „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“, съставящи оригиналната трилогия, и „Сплавта на закона“, която даде ново начало триста години по-късно в една много по-различна обстановка.

   16065004 Модерността се опитва да настъпи в някогашните покрити със сажди земи, но сякаш нещо все я спира; нищо не спира обаче социалното разделение, което простира пропаст между бедните и богатите. Технологичните промени постепенно изхвърлят хората на улиците и се трупа критична маса недоволство – революция се мержелее на хоризонта, дори богаташите, омешани с разбойниците, да не го забелязват. Малцина вече се сещат колко тежко е било някога, колко различен е бил светът на Последната империя и нейния тираничен режим. Настоящето си има своите предизвикателства и изсисква появата на нови герои.

 32495123 Лорд Ладриан е призван да бъде такъв герой. Само че е твърде зает да се бори със сенките на миналото си, което отказва да изчезне и да го освободи. Все пак покрай подготовката на сватбата си със своята неочаквана годеница той е призван да разследва поредица от убийства, които скоро ескалират в игра на живот и смърт с божествен привкус. Сандерсън се протяга към оригиналната трилогия и измъква както най-големите кошмари от нея, така и малко помощ „отгоре“, приятно беше да си спомня ония герои и как се промениха и получиха надчовешки статут (макар, да призная, изненадващо малко помнех от последната част, трябваше да я прегледам, за да си припомня). Всички убийства всъщност са внимателно разиграна партия шах, която има за цел да разстрои управлението и да доведе до хаос и насилие – а властникът Скадриал е много далеч от Хавлок Ветинари.

  Освен шеметни битки с уникалната магическа система на Мъглородната поредица, изпълнени с тласъци и пируети из въздуха,33244092 „Отсенки от себе си“ дава някои изненадващи отговори на въпроси от предната книга. Сандерсън поставя въпроса за самостойната воля на своя основен герой, след като се натрапва подозрението, че е просто още една пионка в ръцете на странния бог, който спаси света в края на третата част от началната трилогия. Авторът подхвърля и трошички за конфликта в следващата част, там може би нещата ще са по-интересни, защото тук бяха твърде лековати.

   Обичайно за Сандерсън, книгата се чете бързо и приятно, шеговитите реплики се намесват дори и в най-напечените ситуации, а съмнението в способностите на героите да надделеят над чудовищните си врагове не съществува. И все пак си мисля, че на тази поредица все още най-доброто е магическата система, която доминира над неоригиналния сюжет, който вече прилича на толкова други фентъзи поредици с устати герои, които се борят със зловещи престъпници сред мъгливи улици.