В мигове на болка и объркване повечето от нас не успяват да чуят гласа на разума не защото нещо в нас е сбъркано, а защото всички ние се учим в движение. Тази книга е за всички ни – за децата, които отлитат от гнездото, за приятелите, които живеят далеч, за близките, към които не знаем с какви думи да се обърнем, и за нас самите, когато се нуждаем от брод.
Когато през лятото на 2022 г. излезе „Защо никой не ми го е казал досега?“ на д-р Джули Смит (доктор по психология и клинична психология), едно от първите книги в това, което щеше да се превърне в поредица за популярна психология, не очаквах, че ще намери толкова много читатели – разбира се, не казвам, че се търси колко роментъзитата, но в нехудожествената литература често очакванията са силно занижени. С времето разбрах, че този тип книги са нужни и полезни, стига да са написани въз основа на реални знания и практически опит в областта, а след като прочетох още много други, разбрах защо точно Джули Смит е толкова популярна – профилите ѝ в „Инстаграм“ и „ТикТок“ са следвани от буквално милиони, доста смайващо.
„Отвори тогава, когато…“ не е продължение на предишната издадена – тя е различен тип книга за самопомощ, която дава практични посоки за решаване на основни дилеми, с които се сблъсква всеки човек, без да претендира, че само тя може да отведе от опасността до спасителния бряг (още в началото Смит пише: „…от сърце ще ви призова по възможност винаги в трудни моменти да общувате с други човеци от реалния свят“). И се замислих, че рядко ревюирам в блога такъв книги (бих посочил „Как да заобичаме средната възраст?“ на Чип Конли и „Когато тялото казва НЕ: Цената на скрития стрес“ на Габор Мате) и може би си струва да обърна поглед на тази. „Отвори тогава, когато…“ има много ясна и подредена структура, като всяка от главите започва с „лично писмо“ от авторката, следва инструментариум за справяне с проблема, основни изводи и ключов цитат, който може да остане като ремарка за напомняне.
Ако се окажете в ситуация, в която се опитвате да се справите сами и няма от кого да чуете съветите, от които се нуждаете, тази книга е за вас.
Без да преразказвам книгата или конкретни съвети, които са полезни само в контекст, бих посочил основните теми от съдържанието. Джули Смит дава съвети на на хората, които трудно се спогаждат с другите; на тези, които се чувстват непълноценни спрямо околните; когато приятелите не са това, което се очаква; когато човек се чувства недобре в компания; когато се чувства нежелан, а иска да се впише; когато казваме „да“, а искаме да кажем „не“ (цяла отделна книга по тази тема излезе преди няколко месеца: „Силата да кажеш НЕ“ на Ванеса Патрик), съвети за сблъсъците с пасивно-агресивни хора; особено важната глава как да се поддържа контакт с родителите, дори отношенията да не са на желаното ниво; и обратното – как да постъпиш като родител, ако си сгрешил; класиката – какво да се прави при несподелена любов или пък когато ви обичат, но не допускате някого до себе си; за постоянното желание да печелиш споровете или когато е трудно да се поиска помощ, особено когато проблемът е със самите нас си.
Джули Смит дава съвети и когато сами сме най-големите си критици, когато се съмняваме в себе си и искаме да се почувствате по-уверени, когато осъзнаваме, че не харесваме това, в което сме се превърнали, боим се да направим избор или не ни достига воля, когато се налага да се действа под напрежение, има проблеми с разбирането на чувствата или когато нещата се премислят прекалено много. Тя говори изрично за страха, за мъката, за ония моменти, когато всичко изглежда безсмислено, когато се чувстваме като самозванци или сме направили нещо, за което съжаляваме, както и когато лесно се разгневяваме – все неща, които всеки е изпитвал в един или друг момент.
„Отвори тогава, когато…“ е наръчник за бърза психологична помощ, допада ми, че още от самото начало Джули Смит задава ясни ограничения на потенциала на тази книга и винаги, винаги съветва в наистина тежки ситуации човек да не отлага търсенето на професионална помощ. И все пак си мисля, че точно такива книги в откаченото ни време имат стойност, стига да са научно базирани и да не поемат в някакви езотерични посоки, както нерядко се случва.
От същите жанрове
