Жанр: Сборник, Фантастика

Издателство:

Автор: Питър Уотс

Оригинално заглавие: Beyond the Rift, 2013.

Преводач: Богдан Русев

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: декември 2015 г.

Страници: 308

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

    Мечтите се сбъдват, ако ги гониш усърдно – „Отвъд разлома“ на Питър Уотс е от онези мечти, които с Благой Иванов преследваме от години и в крайна сметка видяхме реализирани. Книгата беше част от един свръхсекретен (и вече поомачкан) списък, който вадим на няколко месеца, докато пием бира, обсъждаме заглавията и дали вече им е време, драскаме някакви бележки отстрани… и прибираме за времена, като ще можем да работим по-нашироко. Но една по една книги започнаха да излизат от този списък – и „Кутия за птици“ на Малерман беше в него, а вече лети свободно с два немалки тиража вече при читателите. Сега е ред на Уотс да повтори чудото, което се случи със „Слепоглед“ – и съм сигурен, че това ще стане, защото сборникът е убийствен: разнообразни, чалнати, класни разкази, извадени от въображението на един от най-добрите фантасти на нашето време.

  Последното ще потвърди всеки, който е чел „Слепоглед“, една от малкото книги, които съм препрочитал в последните години. Абсолютната свръхнаучност на оня роман, който се забиваше из меандрите на Първия контакт, но много повече дълбаеше из човешкото подсъзнание, ме преследва от момента на прочитане и няма пускане – и си е ясно, че още една мечта, свързана с Уотс, стои в оня списък – „Echopraxia“, (не)продължението все някога трябва да излезе на български. И определено разказите от „Отвъд разлома“ затвърдиха това убеждение и ме мотивираха да го преследваме още по-упорито.

  17802447 Какво ни поднася Уотс – от Космоса до морските дълбини, от човешкото съзнание, променящо реалността, до интелигентни бури, които измитат цивилизацията от лицето на Земята… разнопосочни като сюжети разкази, но всички до един насочени към пробиване на бариери, излизане извън стандартното, разчупващи шаблона или променящи погледа към него. Разказите са разхвърляни из различни части на кариерата на Уотс и това си личи – но лично аз предпочитам човек сам да си преценява дали нещо му харесва, без изначално да знае, че е „ранна“ творба или „еталон“ от „зрелия“ период на писателя.

    В началото е реверансът към феновете на филма „Нещото“ на Джон Карпентър, смразяващ разказ из ледената пустиня, доста зловеща и налудничава история. Веднага след това Уотс изстрелва към Космоса – където един кораб със странен екипаж (хм, хм, напипваме нещо познато) се сблъсква с уникален разум, обвил… звезда. Следва нова рязка промяна към хорър разказ за жена със способност да пренарежда вътрешностите на хората, за да ги спаси – или не. Посоката след това е към религиозен разказ, който ми напомни по някакъв начин на „Хиперион“ на Дан Симънс – и тук вярата носи чудати сили, но и отговорност и заплаха. След това е първият от морските разкази и адаптацията към дълбините, които Уотс развива и в серия романи. Следващият разказ е с антиутопична насоченост и за бърничкането из мозъка. Изкуственият интелект е обект на „Плътта стана слово“, комбиниран с изследване на съзнанието, една от любимите теми на автора. „Облаци“ е сигурно най-чалнатият разказ като идея с историята на интелигентните бури, удрящи целенасочено своите цели по земната повърхност. „Еднодневка“, написан в съавторство с Дерил Мърфи, поразява с безцеремонната си смелост да задълбае из отговорността на родителите към децата им – особено ако тези деца имат способности отвъд представимото. Следва другият космически разказ, в който вместо мирен контакт започва бясно преследване на живот и смърт – а краят е по-изненадващ от каквото и да е. Любимият ми разказ се оказа единственият хумористичен – „Делото “Хилкрест срещу Великовски”, в който се дири връзката между вярата и плацебо ефекта. Следва кратък, но брутален разказ, който намесва историята и концлагерите в една скорошна реалност. И накрая, „Ниша“ е вторият морски разказ, в който героини със знакови имена – Кларк и Балард – се борят с ужаса и чара на дълбините.

 DSC_0032 Но и това не е съвсем край – за десерт в „Отвъд разлома“ има чудесно есе, посветено на проблемите на Уотс с американските гранични власти, в които той излага вижданията си за свободата и колко е лесно да бъде загубена, ако просто се следват постоянно измисляните нови и нови правила. Блестящ стил, ясни аргументи, рационална позиция – какво повече да иска човек от един от любимите си писатели?

   В крайна сметка този сборник не може да бъде сумиран, разказите са много различни и ако мен лично ме влекат космическите, логично е други читатели да си харесат някой от морските или тези за съзнанието. Не е случайно, че това е първата книга на „Deja Book“ (изключвам от сметките класиката „Дракула“, там си е ясно), на която давам почти пълна оценка – просто този сборник съвпада изцяло с вкуса ми към фантастиката и изпълнението в него е на страхотно ниво, като огромна заслуга имат и преводът на Богдан Русев, и корекцията на Ива Колева. Корицата на Живко Петров е пак страхотна, макар да исках космическа битка, ама нейсе :Р

   Силно ви препоръчвам да видите изключителното ревю на сборника в „ShadowDance“, там той е дисекциран по начин, който ме респектира и изпълва с възхищение.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!