Отвъд стената на съня дебнат всички страхове

   Доста вече се изписа и изговори за този сборник, затова ще си позволя да бъда кратък. Чудесно е, че има не само воля да се издаде, но и е налице достатъчна фен база за класически хорър творби, Лъвкрафт далеч не е единственият велик автор, който има неиздавани на български произведения (вижте каква трагедия бе доскоро положението с „Дракула“ и „Кралят в жълто“ на Чеймбърс). Признавам, „Отвъд стената на съня“ ми се поопъна, мудно ми течеше, тегаво, особено „Съновидения във вещерския дом“ направо ме измъчи. Но това си има причина – предвидимостта е налице, ако си изчел това-онова от Лъвкрафт, си наясно какво следва, той не обича да излиза вън от схемата. Но няма драма, като цяло сборникът си струва.

   Изключително добро решение е в края да се сложат два от най-силните му разкази – „Дебнещият страх“ и „Кошмарът в Дънуич“, те се четат на един дъх и просто няма как да затвориш книгата с лошо чувство, дори и вече да си ги чел другаде. Инак впечатление ми направи фантастичният разказ „В стените на Ерикс“, много добре разработен е, при това с отворен, гаден, ксеноциден ала Ендър край. Разказът, който дава име на сборника, по-скоро не ми допадна особено, не си падам по съновидения, колкото и да имат връзки с реалността; виж, „Къщата“ си бе супер, напомни ми на по-сетнешни гадории като „Дом за разплата“ на Джон Сол и „Градска готика“ от Брайън Кийн. „Артър Джърмин“ няма как да не е добър разказ, щом започва с „Животът е гадно нещо, ала зад кулисите на онова, което знаем за него, често се прокрадват дяволски истини, които го правят хиляда пъти по-отвратителен“, много силен завършек, макар и умерено предвидим. „В криптата“ също ми допадна, добър черен хумор и герой, който си получава заслуженото – е, почти. „Краят на човечеството“ трябва да се спомене изрично, ранна антиутопия, която звучи толкова съвременно и MadMax-ово, особено завършекът е на чутовно ниво.

    Няма да пиша за всеки разказ по нещо, определено мога да препоръчам да се четат по малко, не наведнъж, защото наистина понатежават. Като цяло „Отвъд стената на съня“ си струва, особено ако бъде четен в контекста на епохата си и с разбиране за тази толкова видима повтаряемост, която си е носител на символи – примерно тези бели маймуни или гущероподобни чудовища. Ясно е, че податките към отвъдните селения, където се реят Великите Древни, са навсякъде, а умовете на героите на Лъвкрафт често се пречупват пред осъзнаването на тази истина, скрита зад привидната ни земна реалност.

   Още за сборника може да прочетете в „Цитаделата“, „My _ Life“, „Tanstaafl“ и „Книгоядец“.