Би трябвало да има място, където да няма гелове и випове, а просто хора. Обикновени нормални хора.
Една иконична младежка класика най-сетне проговаря на български, придружена със силна препоръка от големия говорител на младостта Маркъс Зюсак – „Аутсайдерите“ на С. Е. Хинтън е издавана безброй пъти на куп езици, а по нея е сниман и знаков филм на Франсис Форд Копола с истинска плеяда от млади тогава звезди като Патрик Суейзи, Том Круз, Мат Деймън и други. Това е наглед простичка история за младежко насилие, за социално и класово разделение, но и за доброто, което избуява там, където обществото не очаква да го срещне. Книга за предразсъдъци, за любов и за престъплението и наказанието в типично американски вариант.
Действието се развива в едно градче, където младежите се делят рязко на „випове“ и „гелове“ – богатите или поне от средната класа момчета, които имат коли, облечени са прилично и живеят в хубавата част на града, и аутсайдерите от покрайнините, които се оправят, както могат, често решават проблемите си с насилие и сами на свой ред се роят в различни банди. Между двете групи властва не просто вражда, а откровена омраза, срещите помежду им често водят до проливане на кръв, но геловете, със своите дънкови якета и омазнени коси, добре знаят едно: „човек не може да спечели срещу тях, колкото и да се опитва.“
И все пак те се опитват. Смелият Понибой е един от тях, умно хлапе, което обаче не очаква особени перспективи от живота. Той живее с двамата си братя – Дари, който всячески се стреми да го задържи в правия път, и Содапоп, който никога не отваря книга и не го свърта на едно място. Те са част от банда, която им е като семейство, а родителите им са загинали в автомобилна катастрофа. През очите на Понибой пред нас се разкрива причудливия им начин на живот, постоянните конфликти с виповете и страха, че властите ще разделят тримата братя. Насилието е константата в техния живот, а дори когато имат смелостта или глупостта да разговарят нормално с момичета от виповете, те знаят, че в крайна сметка ще получат любезно извинение: „ако се срещнем в коридора в училище или някъде другаде и не те поздравя… е добре, да знаеш, че няма да е нищо лично“. Но точно тази закачка с неправилни момичета води до ескалация, която отвежда до неизбежно сякаш убийство. Две от хлапетата трябва да бягат и да се крият, а виповете и геловете се готвят за жесток сблъсък помежду си. Няма кой да чуе причините за убийството, нито да отчете защо се е стигнало до него. И нищо сякаш не може да промени това предначертано от съдбата разделение между младежите.
Определено „Аутсайдерите“ е вдъхновила Маркъс Зюсак за не толкова познатата му трилогия за братята Улф – „Аутсайдерът“ (!), „Да се биеш с Рубен Улф“ и „Когато кучетата плачат“, че и за „Мостът на Клей“, а по някакъв начин ми напомни и за „Магистрала Линкълн“ на Еймър Тауълс, която четох наскоро. Книгата е написана на опростен и прям език, езика на геловете, и фокусът е изцяло в разкриването на сложната им душевност, която е скрита зад тяхното грубовато и често антисоциално поведение. Издаден през 1967 г., романът показва отломка от американската история в характерен момент на разделение на много нива, по някакъв начин носи духа и на „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, както и изобщо всяка книга, която търси по-дълбоко причините за насилието при децата и младежите. „Аутсайдерите“ дава един вид отговор, бил той наивен и дори оправдателен, и разбирам защо, ако е четена на младини, може да направи силно впечатление и да получи този звезден статус, на който се радва през десетилетията след излизането си.
