Nezzo:
Имам спомен, че филмът по книгата никак не ми беше харесал. Прекалено сълзлив и романтичен, нямаше второ мнение, че не е за мен. Но години може би по-късно, след като го гледах, попаднах на книгата на Сесилия Ахърн и си казах – защо пък не?! Никога не знаеш какво да очакваш от една книга.
Красивата книжка на точки пропътува с мен целия път до Варна и обратно, беше ми стабилна и прекрасна компания. Чудейки се как да давя смеха си, докато пътувам с други хора във влака на връщане от морето, докато все още от мен се сипе пясък, си мислех, че тази книга, чиклит или не, е нещо невероятно. Принципно само идеята във филма е препокрита, но всичко останало е в 400-те страници.
Историята е за Холи и Джери, двама неразделни влюбени, но още в началото се сблъскваме със смъртта на Джери, който внезапно умира от тумор в мозъка. Холи е съсипана, няма нищо на света, което може да я върне към живота. Нито приятелите й, нито семейството й. Но се случва нещо, намира начина, който ще я върне към реалността, към усмивките, към приключенията и към неспирните сълзи. И това нещо е самият Джери и неговата невероятна идея…
На корицата пише това: „Много смях, макар и през сълзи…“ и е толкова вярно, че не можете и да си представите. Книгата е толкова забавна и поглъщаща, че малко бяха моментите, в които можех да я оставя. Нямах търпение да свърши и да видя какво ще се случи. Но цялата унасяща история и приключенията с най-добрите приятелки на Холи – Шарън и Денис, най-малкото ще ви накарат да се усмихнете. И то толкова приятно, че направо ще ви погъделичкат мозъка.
И ако не сте успели да хванете поне малко слънчев тен и да се затоплите отвън, хващайте книгата, без да му мислите колко е чиклит, и се пригответе да се затоплите отвътре, защото тя е истинският живот. Горчив, но и сладък, но пък и споделен с приятели!
От същия жанр
