Странно или не, бях предпазен от изкушенията на наркотиците от една книга – „Мементо“ на Радек Йон, която четох няколко пъти като дете и която оказа много силно въздействие върху ума ми тогава – и съм благодарен. Когато „Падение и спасение“ на Весела Тотева излезе, се вихреше силна кампания около нея заради екранизацията ѝ, но тогава не ми беше до нещо такова – но пък сега реших, че все пак искам да чуя тази изповед на една хероинова наркоманка, както гласи подзаглавието на книгата.
Всъщност в началото историята ми напомни на една друга – „Чекмо“ на Момчил Николов, без литературната окраска, която все пак писателят е добавил към причудливите преживелици на своя герой. И Весела е млад човек, хванат в крачка от промените, който търси лесните пътища, неспирните забавления, оказва се емигрант (в Африка при това), където се завъртат познати далавери и в крайна сметка все пак завръщане на родната земя, където ѝ предстои както срещата с хероина и тежката зависимост от него, така и поредица от работи из заведения, в които се вихрят 90-те години в пълния им абсурд – хазарт, гуляи, мутри и какво ли още не. С разоръжаваща откровеност авторката проследява своята одисея сред минните полета на своята младост, своите малки победи срещу наркотика, последвани от съкрушителни загуби, споделя как е търсела помощ, кой е бил до нея, как не е успявала да присъства в живота на дъщеричката си, как поредица от мъже оказват различно, по-често пагубно влияние върху нея. Голяма част от книгата всъщност не е чак толова за наркотика и как той превзема изцяло живота на зависимия, колкото за успеха ѝ в намирането на по-лек живот по един или друг начин – живот, изпълнен със запои и забавления. Преди да се открие възможността за спасение – което тя открива в професионалната реализация, подкрепата на най-близките и религиозната вяра.
„Падение и спасение“ не може да се съди стилово, разказът тече прямо и безхитростно, с прост уличен език и без увъртания, това ми допадна, такъв тип самотерапевтична история няма нужда от литературни украшения и превръщането в нещо различно от свидетелство за една почти погубена съдба, която с много късмет все пак успява да се измъкне от хватката и на наркотиците, и на живота в дирене на постоянни забавления. Хубаво е да се чуват такива истории – и то особено от младите, които са под постоянния прицел на този тип стремеж към неспирен купон, усложнен от лъжливите свидетелства на социалните мрежи за чуждите животи.
От същите жанрове
