“Падението” на цивилизацията във втората част на “Напаст” от Гийермо дел Торо и Чък Хоган

Първата част на трилогията “Напаст” – “Заразата” – ме погълна и унищожи всичките ми предразсъдъци към вампирските сюжети. Втората част – “Падението” – унищожи в мен идеята, че вече нищо ново не може да се каже по темата, нито да ме изненада. Книгата е още по-добра, още по-шеметна, още по-поглъщаща, а комбинацията между въображението на Гийермо дел Торо и перото на Чък Хоган ме спечели завинаги като фен. А ако (като!) първият създаде филм по трилогията… е, това ще бъде пиршество на удоволствието, убеден съм.

Първата част запрати главните герои в лов на Господаря, от който той едва се измъкна. Във втората част самите те се превръщат в мишени на лов от страна на все по-разпространяващите се орди вампири, докато светът малко по малко започва да се осъзнава какво се случва… но е вече късно, твърде късно.

Ню Йорк подлежи на изсмукване, особено след като многобройните пожари осигуряват нужната завеса пред слънчевата светлина, за да могат вампирите да бродят и денем. Хайките на шестимата Древни продължават изтребителните си мисии, но усилията им са обречени от пъкления план на Господаря, за който няма да ви издам и думичка, толкова е изключително гениално измислен!

Професор Абрахам Сетракян се втурва в изтощително преследване на тайнствена книга – Occido Lumen („Убивам светлината“/„Падението на светлината“), която съдържа вековно човешко знание от сблъсъка с вампирската раса. Книгата е предложена за продан от “Сотбис” сред хаоса на рухващата цивилизация, а този необикновен търг ще стане прицел на още една битка.

Междувременнно вирусологът Еф Гудуедър е изправен пред кошмарната дилема на битката с вампирите и живота на сина си, заплашен от превърнатата му майка, която има мисия да го завлече сред редиците на кръвопийците. Това двуумение буквално разкъсва доктора и той така и не успява да бъде истински на себе си през целия роман. На сцената властва основно професионалният изтребител на гризачи Фет, който умело се справя с нуждата да се пречукват колкото се може повече вампири.

Действието се развива шеметно и нямам желание да ви разкривам нови подробности от него, просто това СИ ЗАСЛУЖАВА да се прочете, има перфектен превод и оформление, книга, която с радост ще сложа на рафта си – аз, който при думата вампири правех кръстен знак, само и само да ме отмине и тая корица!

Двамата автори показват изумителна фантазия в развитието на сюжета, а края на книгата просто ме унищожи – ето така се прави, със замах и смелост, макар сега да съм в тежко недоумение какво, по дяволите, ще се случва в третата част – „Вечната нощ“, чийто превод започва скоро. А аз съм пред дилема дали да не моля горещо “Арт Лайн” да ми я дадат в оригинал, за да утоля нетърпението си… нямам идея, ще се види!