Най-лудата седмица приключи.
Седем дни сред купища и купища книги,
сред хиляди читатели и приятели,
сред всичко, в което вярвам – в последно време излязоха изключителни книги, –
и още повече, неимоверно повече, сред неща, които са ми противни,
защото по-езотерично заляти щандове не бях виждал.
Накратко, книжен панаир ли бе – да го опишеш.
Надявам се, че сте седнали, но искам още в началото да благодаря на АБК, чест прицел на моето недоволство, оправдано или не. Не стига, че доста поговорихме с две дами от организацията, които ме впечатлиха много приятно, но и тяхното изискване големите колички да се вземат само срещу лична карта на практика ми направи огромна услуга. Някой идиот реши, че портфейлът ми е нужен и го открадна, но точно най-важният документ беше в джоба ми поради горната причина и това ми спести доста излишни грижи. Не ме е яд чак толкова, във всяка каца с мед трябва да има и малко катран според мен, че инак сладостта ще дойде в повече.
Та, панаирОт. Беше ВЕ-ЛИ-КО. Четвърти пореден ми бе и все по-добре и по-добре става, около щанда на „Изток-Запад“ в най-прекия смисъл на думата вреше и кипеше, а не мога да преброя постовете от приятели, които си казват, че или са се добрали с триста зора до мен, или изобщо са решили и да не опитват. Факт, шест дни почти не се спрях, говорех, препоръчвах, насочвах към най-добрите наши и чужди книги. Буквално стотици хора ми 
повярваха и си купуваха „Сянката на вятъра“, „Псевдонауката“, „Изкуството, сталкерът на ума“, „Вампирът Лестат“, „Изворът“ и още цял куп, които логично бяха и сред най-продаваните книги на щанда изобщо (скоро ще имам окончателните числа). Същевременно не спрях да пращам и хора по останалите щандове, защото аз така разбирам любовта към книгите – когато нещо си заслужава, няма значение кой го е издал – само на „Прозорец“ колко хора съм пратил да си купят обезателно страхотния и силно намален „Облакът атлас“, пък голяма работа, че няма да чуя и едно „благодаря“ за това. За разлика от тях, други колеги бяха много по-дружелюбни и съм щастлив, че съм им помогнал за страхотните им книги – „Жестокото присъствие на времето“, „Шантарам“, „Къщата на халифа“, „Часът на чудовището“, „Битие“, „Градът и градът“, „Обсадата“, „Крадецът на книги“ и още цял куп, а на щанда на „Жанет 45“ например директно пращах да си говорят с Мила Ташева, която е истинско чудо във вдъхновяването на хората за хубавите книги (на мен лично тя много влияе и утре ще пиша за чуднотевината „Пир в бърлогата“). Гордея се много и с нея, и с Ники Руева от „Милениум“, и всички останали приятели, които имам по щандовете, с които е привилегия да правим страхотните книжни неща!
Какво видях аз от този панаир? Видях два щанда-чудо, които показват бъдещето на подобен род форуми – „MBG Books“/“Фантасмагория“ и „Артлайн Студиос“ тотално изпъкваха сред всички и беше истинско удоволствие да ги наобикалям ежедневно. От друга страна, видях и буквално редици от издателства с езотерична и подобната шашмотевична литература, неразличими едни от други. Видях 
хубави неща, видях лоши неща, но наистина не ми се занимава подробно да ги описвам, искам да оставя хубавата емоция да ме владее. Вижте статиите на Георги Вълков в блога му „Книжен Жор“, посветени на първия, втория и третия ден на панаира – радвам се, че се появи нов надъхан книжен блогър на хоризонта.
Разбрах нещо, което ме изпълни с огромна, неописуема гордост и скромността я оставям настрана – блогът и Книговодителят за панаира наистина бяха важен фактор за читателите – не можех да повярвам колко много хора дойдоха на щанда да се запознаем, купуваха препоръчаните от мен книги на „Изток-Запад“, питаха как да намерят другите, благодаряха ми за труда, за страстта, разпитваха ме за всичко около сайта и . Една девойка дори ми поиска автограф, и то върху „Сянката на вятъра“ 🙂
Имах честта да получа и изненадващата награда, с която „Изток-Запад“ бяхме удостоени за серията книги на Яна Язова, дело изцяло на огромния труд на Петър Величков, и новия превод на „Великите трагедии“ на Шекспир от проф. Александър Шурбанов. Издирвам запис, за да чуя какво казах пред микрофона, бях толкова нервен, че нямам и идея какво точно съм издумал. Другите призове отидоха при обичайните заподозрени като „Жанет 45“, както и при „Милениум“ за „Жестокото присъствие на времето“, а най-важния приз получиха два чудовищни и страхотни проекта – „Царството на славяните“ от Мавро Орбини на „Дамян Яков“ и „Шах-наме“ на Абулгасем Фердоуси на „ЕМАС“, моето безкрайно уважение за колегите – изключително заслужено!
Коментарите на посетителите на панаира също бяха страхотни, не бях виждал фейсбука да е толкова книгозалят и навсякъде се говореше само за чудесни неща! Запознах се със страхотни автори – Станислава Чуринскиене („Инцидент“), Петър Софрониев („Посока Запад“), Милен Русков („Възвишение“), Атанас Славов и още много.
И последно – с какви книги се уредих самият аз – едно на ръка беше чудесната жътва от „Пергамент прес“ (на снимката), които започвам до дни, второ – с „Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос, „Богове и мравки“ на Стефан Цанев в новото страхотно издание, както и „Възвишение“ на Русков с твърди корици и автограф 🙂 Освен това си избрах коледен подарък – „Хората от Земята“ на Брайън Фейгън, просто стана велика, огромна, чудна книга!
Това е, просто нямам сили за повече, а исках да ви разкажа за хиляди неща, за страхотните случки на щанда, за вдъхновенията, за откритията ми за същността на изкуството на книгопродаването, на идеите ми как да направим този панаир едно по-добро и по-хубаво място. Има време за всичко. Обичам ви, читатели!
За десерт – едно хейтърско интервю, което ми взе Настя, и в което обяснявам защо толкова много ме дразнят количките с намалени книги и колко абсурдни са те на панаира:
––
Снимката ми в началото е от списание „Всичко за жената“, една от първите ми медийни изяви от тоя род, броят излезе по време на панаира. При колегите от „Аз чета“ може да прочетете разказа на Сафон „Огнената роза“, ако не сте се добрали до такъв.
