Един път прочетени, човек винаги се връща към приключенията на Швейк, а и завинаги остава почитател на този уникален стил на разказване и започва да го търси другаде. Точно това потърсих и сред страниците на „Паноптикум на грешни хора“ от Иржи Марек – лека, ненатоварваща проза за чудати хора и техните забавни преживелици. До голяма степен получих това, което търсех, но пък чисто криминалните истории не ми допаднаха особено, малко от тях бяха наистина интригуващи – от друга страна обаче, стилът е безукорно забавен, полицаите са едни старомодни джентълмени, а подходът им към разследванията е блестящ.
Една след друга историите разказват за чешкия живот – такъв, какъвто го няма. Старите порядки, ретро-морала, очарователните отношения между хората, спъвани от задръжките на времето си, без прямотата на новото време. Престъпници по страниците колкото щем, но някои от тях не заслужават да бъдат съдени за постъпките си, ако не според закона, то според разбиранията ни за добро и зло, които всяко човешко същество носи. Инспекторите, главни герои в разследванията, са уникални скици сами по себе си, а проникновените им разговори помежду им са извор на смях. Загадките, пред които са изправени, са трудни, но всички подлежат на разкриване – къде по-лесно, къде с цената на огромни усилия… или чист късмет.
Приятно четиво, определено, без особени претенции – а може би проблемът си е в мен, че хем искам бляскав стил като на Хашек, хем криминалните интриги да са увлекателни като на Кристи. Наглост, така да се каже 🙂
От същия жанр
