Жанр: Роман, Хумор

Издателство:

Автор: Марио Варгас Льоса

Оригинално заглавие: Pantaleón y las visitadoras, 1973.

Преводач: Емилия Юлзари

Корица: Meка

Година на изданието: 2012

Страници: 240

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

     Първата ми среща с Марио Варгас Льоса протече повече от изненадващо – от Нобелов лауреат очаквах всичко друго, но не и страхотен хумор със сексуална окраска, макар именно забавната тематика на книгата да ми направи впечатление отначало. „Панталеон и посетителките“ се чете буквално на един дъх, а след него остава от всичко по малко – има и смях, има и сълзи, има радост, има и горчилка. В малко повече от 200 страници Льоса е описал една безумна служба за проститутки, която под вещите грижи на високоефективен офицер заработва безупречно и разбунва духовете в религиозното и лицемерноморално Перу. Под прицел са всички – и армията, и глупостта на хората, и продажността на медиите, а като ярък фон се развива и зловещ култ, чийто създател приканва бързо увеличаващите се последователи да разпъват на кръстове всякакви животни като жертви…

   Капитан Панталеон Пантоха е съвършеният войник от гледна точка на висшестоящите му – безупречен организатор, той може да работи неуморно, за да изпълни заповедите. Визионер, но и с афинитет към работа с данни и статистическа информация, той е единственият, който може да създаде професионален войнишки бардак, който изпълнява доставки на момичета по суша, въздух и вода. Разбира се, това изисква огромна предварителна работа по събиране на данни за секса изобщо, за предпочитанията на войниците и техните очаквания, за събиране на професионален контингент труженички, а някъде там се спотайва и най-важното – Службата за посетителки трябва да остане тайна както от обществото, така и – още по-важно – от жената и тъщата на Пантоха. Което, разбира се, е предварително загубена битка.

    Варгас Льоса използва интересен похват, който в първия миг е малко объркващ, но всъщност е безкрайно интересен – при диалозите той използва реплики от различни, успоредно провеждащи се сцени, и така само в няколко страници описва едновременно какво се случва на различни места, като с много майсторлък и вещина напасва самите диалози да се допълват взаимно – наистина само перо от невероятна класа може да тъче едновременно на няколко стана и крайният резултат да е толкова хармоничен. Тези пъстри и стремителни страници са допълнени с обширните доклади на самият Пантоха към неговите началници, в които простодушният войник стегнато, изчерпателно и безумно смешно описва създаването и развитието на подопечната му служба.

     Разбира се, идилията не може да продължава вечно, а дори и светците могат да се влюбват. Довчерашният предан баща се влюбва в най-красивата си проститутка, а около тях перуанците малко по малко се побъркват по поредния идиотски култ, нещо като сатанинско християнство, което стига твърде, твърде далеч.

    Двете неща – насладата за тялото и утехата за душата – си приличат ужасно много – и двете са фалшиви, лицемерни и срещу заплащане. Но са привлекателни и само кръвта може да сложи техния край.

В блога „Размишльотини“ има в общи линии обратно на моето мнение, но е хубаво написано и защитено – винаги съм казвал, че личната позиция към книга, дори и да е противна на моята, буди в мен уважение и желание да преоценя личната си позиция. Вижте го.