Амос Оз е единственият писател, който може да разказва все за себе си и своя живот и да не доскучава за миг. Той умее по великолепен начин да вплита в спомените си (макар да мисля, че сигурно си и доизмисля) съдбата на цяла една нова нация, сбираща се от целия свят и отстояваща желанието си за самостойно съществуване. Хич не ща да се замесвам с темата дали това, което се случва в края на 40-те години, е правилно или не, особено на фона на последвалото жестоко отношение на евреите към палестинското население, но самият Амос Оз е от малкото общественици, които открито заемат непопулярни позиции по отношение на тази щекотлива тема. А в красивата и кратка „Пантера в приземието“ той описва едно фантастично от наша гледна точка детство, в което патрулиращите по улиците британски войници са нарочени за врагове, а в къщите се шептят приказки за самостоятелната държава, която трябва да бъде извоювана срещу всички.
През погледа на момчурляк Оз описва объркаността на това време. Там уличните банди от дечурлига са наясно с всичко, което се случва в политиката, в домовете се крият тайни пакети, нощем на вратите на лекарите плахо почукват ранени бойци, а взривове и откоси от автомат огласяват нощите. Там любовта се появява от нищото, избуява за дни, гори и прогаря, защото няма време да тлее дълго – никой не знае какво ще се случи на следния ден.
Едно момче, което трябва да докаже на бандата си, че е смел боец на Съпротивата срещу британските окупатори, но и става приятел с един от тези окупатори – непохватен, объркан войник, който иска да научи повече за културата, която местните ревниво крият в домовете си. И сред това раздвоение момчето открива колко пъстър е животът и колко му не прилягат черно-белите краски.
След „Между приятели“ и тази книга ми достави онова тихо удоволствие, което малко книги успяват. Кротка, красива и дълбока, в „Пантера в приземието“ има всичко, което може да удовлетвори всеки читател.
От същия автор
От същия жанр
