Корица: Капка Кънева, мека.

Година на изданието: 2011

Страници: 56

Време за четене: 2 минути

   Стихосбирката „Par Avion“ на Емануил Видински е изтъкана от емоция – лична, стаена, избликваща в миг и после отново закротваща се. Понякога е вик от невъзможност, от тъга по нещо отнето, понякога е простичко осъзнаване, че не всичко може да се случи – а и не е нужно. Харесаха ми стиховете, насочени към жените – познавам автора, но не и хората около него, не и тези, които са вълнували сърцето му, и ми харесва да си ги представям именно чрез стиховете за тях (или е само една, не знам?). Трогнаха ме личните моменти, посветени на най-тежката загуба, бавно в мен се загнездва (като тая буква Ж, чиято хищническа форма досега не осъзнавах) разбирането за неизбежността им – не че е възможно човек да е подготвен, не че е нужно да преживява предварително това, което после ще бележи завинаги живота му до края. Но да ви оставя с думите му:

Дом II

Ако дойдеш в твоя дом
който зее отворен в мен
ще затворя вратата
и ще ти дам ключа

Ако вляза в теб като буква
бих искал да съм „Ж“
да разтворя пипала в тялото ти
и като паяжина да прихващам
всички твои бягства

В един часа
тя се пробужда внезапно
оправя нощницата си
става
и отваря прозореца:
никой.

изпращам ти последна картичка
ако отлепиш марката и я оближеш
това ще е и последната ни
целувка

Ще ми позволиш ли да ти кажа
две прости думи
които се спотаяват на устните,
защото са свикнали да ги следва
мълчание?

Балканите
са Балконът на Европа
На него понякога излизат
европейците
да се порадват малко
на гледката
преди отново да влязат
в подредените си стаи

понякога
броя си стъпките насън
и се питам защо

винаги се събуждам
на едно и също място

Безкраят
е в собственото ти тяло
ми беше казал един мъдрец
Всяко едно разболяване
е предвкусване на безграничното
защото вечността
е просто една болест
но
неизлечима

Вижте един по-личен поглед към стиховете в „На по книга, две“.