Nezzo показва рогца:
Една повече от изумителна книга. Нещо много повече от книга. Една класика, която въпреки всичко е издадена за първи път преди 25 години и е преведена на 46 езика.
„И внезапно осъзна, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мразиш и да бъдеш мразен.”
Сякаш за първи път от много време наистина си спомних какво е да четеш. Прочетох книгата за по-малко от денонощие, нещо изумително, което да ме държи будна. Винаги съм я избягвала преди по един или друг начин, но някои спомени ме върнаха към нея. И преди съм се сблъсквала с тази книга, но явно не ми е било времето да осъзная, че трябва да я прочета.
Много хора ще кажат, че има нещо сбъркано в мен или не в мен, основно в чуствата ми към творбата. И тези много хора ще са прави, позовавайки се на желанието си за мъст, без да могат да излязат от кожата си и да оценят истината. Така както е станало и преди много години с друга велика личност, която ще се осмеля да дам за пример. Хитлер.
Само една дума, само едно име, способно да накара хиляди хора да потръпнат и да се озлобят, на мен обаче никога не е влияело така. Никога не съм се замисляла, че обозначеният със свастика и тук нарисуваният образ са убийци, те са всичко друго, но не и хора, отнели живот безцелно. На това и се е дължал интереса ми към Хитлер, на начина, по който е мислел и живял, на начина, по който Грьонуй е пресмятал още като дете правилните количества на всяко ароматно масло и всяка бутилчица без да знае що е то рецепта.
Нещо велико в тази история е скрито от очите, заслепени от омразата към един убиец и само този, който е способен да оцени таланта му, както осъзнатият читател и самият един от героите, показващ пътят пред всички заблудени читатели, самият баща на последната капка парфюм. Самият създател на най-прелестният завършек на нещо способно да покори света, а покорило дори и самият него, Антоан Риши. Единственият, който видя убиеца в очите и се увери, че той е незастрашаващ човек, едно нищо. Един калфа, свит на пода, чакащ го да положи глава с облекчение и задоволство от себе си и да затвори очи. Докато аромата на най-нежното същество издава последното си дихание и го предава в ръцете на Жан-Баптист, завинаги. Докато живота не загубва смисъла си.
И както приятелката ми каза, „най-невзрачният и загубен чирак създава парфюма от всичките тези жени, а след това света е в краката му”.
От същия автор
От същите жанрове
