Връзката между икономиката и политиката представлява ключът към разбирането на модерния свят. Но самата идея, че съществува проста казуална линия, свързваща едната с другата – в частност от капитализъм към демокрация, е погрешна.
Надцених се с „Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка“ на Нийл Фъргюсън – при все че съм прочел стотици исторически книги, си счупих зъбите в по-задълбочената финансова материя. За радост, последните глави са по-исторични и там вече схванах по-ясно нещата, защото в тези за финансовите пазари, дълговете, девалвациите, облигациите и заемите с всичките проценти, се пообърках. Важно е от самото начало да се отбележи, че книгата излиза през 2001 г., преди събията от 9 септември, и това малко изкривява предвижданията на Фъргюсън, който недоволства, че Америка не поема глобалната си отговорност, която подобава на икономическата ѝ мощ. Все пак ясно е посочен изследваният период – 1700-2000 г., като фокусът, няма изненада, е върху евро-атлантическата част на света.
Четири големи раздела формират книгата – разходи и облагане, при които се проследяват данъчните системи, появата на професионална данъчна администрация, разходите на държавите и как те корелират с междудържавните отношения, най-често военната им част; обещания за плащане – взимането на дългове, печатането на пари, фалитите и девалвациите, много сложната тема за мен за лихвите; икономически политики – тук вече се говори за финанси, за насърчаване или проваляне на икономическата активност, кога населението е щастливо и в крайна сметка както е това чудо електорална икономика; и за финал е глобалната власт – финансовата глобализация, златния стандарт и различните начини за валутни отношения, приливите и отливите на демокрацията, териториалните промени през XX век и границите на икономическата власт.
По-долу съм извадил някои интересни цитати, защото нямам нужния капацитет да анализирам в дълбочина книгата. Още в началото Фъргюсън пише за голямата промяна на XX век:
За първи път в историята на човечеството производството и използването на предметите от първа необходимост и удобствата на ежедневния живот – както и промените в областта на производството, потреблението и разпределението – се превръщат в движеща сила на това столетие. Дори диктатурите от средата на века „имат своя произход в икономически недоволства и намират своя израз в икономически идеологии. Милиони хора се самоизбиват в името на това как да бъде организиран икономическия живот“.
Силно опростена, тезата на книгата може да се събере в следния абзац:
Главният извод на тази книга е, че парите не въртят света, точно както и героите от „Престъпление и наказание“ не действат според предписанията на логаритмичните таблици. По-скоро политическите събития – най-вече войните – са тези, които оформят институциите на модерния икономически живот: събирането на данъци, бюрокрациите, централните банки, пазарите на държавни ценни книжа и фондовите борси. Наред с това еволюцията на модерните политически институции, най-вече на парламентите и партиите, е движена и от вътрешни политически конфликти – не само за разходи, облагане или заеми, но и за неикономически проблеми, като религия и национална идентичност.
През XX век се променя още нещо много важно – социалните разходи надминават военните:
След много векове, по време на които разходите за водене на война имаха най-голяма тежест върху държавите бюджети, през втората половина на XX в. те са измествени от социалните разходите. Без съмнение, това е една положителна промяна: въпреки че безделието едва ли може да се квалифицира като добродетел, все пак от морална гледна точка е по-добре да плащаш на хората, за да безделничат, отколкото да им плащаш, за да се избиват.
Но точно тия разходи стават проблем в нашия век вече. Фъргюсън доста прозорливо описва ситуацията на Европейския съюз и дава като възможно решение повишаване на имиграцията – точно темата, която бе подробно разгледана в една биография на Ангела Меркел, която четох преди седмица.
Икономическите последици от „посивяването“ (застаряването – б.м.) на населението през следващите 50 години ще… станат непоносими за Съюза, ако неговия пазар на труда и по подразбиране, данъчната и социалната система, останат в днешното състояние… Едно очевидно решение с „посивяващото“ население, останало неспоменато в доклада на Европейската комисия, който цитирахме, е, разбира се, увеличаването на имиграцията, туй като повечето имигранти са в трудоспособна възраст и с над средната икономическа мотивация.
Важна част от книгата е отделена на заемите, които държавите непрестанно взимат, и как някои заемодатели се замогват, а други се разоряват заради едни или други решения на властимащите.
Революциите като правило се предизвикват от недостиг на пари, а като предотвратяват този недостиг, системата на Ротшилдови служи за опазването на мира в Европа.
Фъргюсън стига до еднозначния извод, че финансовите кръгове предпочитат мира пред войната, която съсипва търговските връзки и съсипва всичко съградено до момента.
Нат Ротшилд: Щом войските започнат да се движат, облигационерите са ужасени.
Като цяло България и Балканите се споменават рядко, но един цитат хич няма да се хареса, обаче показва валидна гледна точка, която патриотичното образование у нас често подминава изцяло, фокусирано в тяснонационалната призма.
…процесът на създаване на държави през XIX в. дължи малко, ако изобщо дължи нещо, на национализма: новите държави, като Гърция, България и Румъния, са по-скоро продукт на съперничествата между великите сили, отколкото на въжделенията на местните хора…
Силно ми допадна главата, в която се изследваха рационалните подходи към войната – за времето, когато тя обективно е носела ползи, и как в последния век това вече е невъзможно: дори победителите търпят загуби в чисто финансов, не само човешки аспект, без значение какви контрибуции и ползи получават. Някога е било доста по-просто, което обяснява и безбройните военни конфликти, с които измъчваме учениците в часовете по история:
От гледна точка на една автократична държава разходите за война генерират видима възвръщаемост под формата на плячка, обезщетения от победените държави или територии… като не забравяме и славата. В някои случаи тези печалби могат да надхвърлят разходите за постигането на победа, но ако цената на войната в голямата си част се поема от нямащите глас селяни, това е едно маловажно обстоятелство.
„Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка“ на Нийл Фъргюсън определено е приносна книга за нашия пазар, където по-специализираните изследвания рядко излизат. Беше ми много интересно да проследя историята на последните три века през икономическо-финансовата призма, научих детайли, които не подозирах, макар да съм относително добре запознат с най-важните събития – особено във военно отношение – от периода. За съжаление книги, които „откриват“ финансови заговори и конспирации срещу целия свят, се продават чудесно, но такива задълбочени и подплатени с фактология изследвания ще стигнат до много по-малко хора. Но все пак ще ги има.
От същите жанрове
