Започвам с нещо различно – великолепният скок на Феликс Баумгартен снощи тотално ме разби от напрежение, но си заслужаваше – почувствах се адски горд, че съм Човек, а това не се случва чак толкова често! Затова съм част от „Рацио“ и няма да спра да препоръчвам научни книги – защото това е, което ме вдъхновява – да стигаме все по-високо и по-високо с помощта на разума, науката и безпределната човешка смелост да се покорява невъзможното!
А сега обратно към събота вечер:
И третото книголандско парти отмина (вж. тук и тук за предните две) и отново не успяхме да запалим апартамента, това си е добра новина, откъдето и да го погледнеш! У дома се сбраха куп книжни приятели, всички до един от които съм срещнал благодарение на създаването на този блог – дори поименно да изреждам няма смисъл, но по-долу има доста от снимките, които Николета Руева направи, за което безкрайно й благодаря – тя ми подари и чудната книга „Писател под наем“, на която отдавна бях хвърлил око. Ок, щом съм почнал с подаръците, (които не трябваше да ги има, но кой ли ме слуша?), да довърша – освен неопределеното количество стъклени амброзии, от които определено трябва да се отличат кубинския шнапс 99 и скоча Laphroaig (останалите да не се сърдят, плз), които се виждат на снимката с хардкорпорното на Леймън, имаше едно чудно-пречудно книгогледалце от двете ми любими дами от изд. „БГ Книг@“ и един прекрасен четосовник от екипа на „Аз чета“. Благодаря на всички заедно, поотделно, наливно и в захлас!
Извинявам се, че се опитах да бъда навсякъде и май не бях никъде – бяхте толкова много и в постоянно преливащи конфигурации, че бе адски трудно да обърна всекиму вниманието, което заслужаваше, пък и още по-трудно бе от наздравици да опазя що-годе домакинско здравомислие. Ако някой е свил книга, да си признава, ще му опростя греха, ако не е – сами сте си виновни, че сте пропуснали шанса. По някое време някой взе „Делюзията Бог“ за заложник, това го помня и ще отмъстя! „Доброжелателните“ пое нанякъде, а исках да се снимам с нея, но нейсе. „Боен клуб“ също зачезна, но знам къде е, ама-ха. Мила и Преслав, които имаха надежди да си вземат книги, които съм им присвоил, забравиха за тях – добрият алкохол се оказа мой безценен помощник.
Иначе приказки – бол, музиката беше безкрайно безразлична на компанията, така че до заплахата ми за сръбско и китайска народна музика не се стигна. В хола рационалковците бяха оформили популярно-научен кръг и падаха здраво спорове, а в хола азчитанковците тормозиха солидно Тони от „Бард“ за сивата напаст, не ги е срам! Дам, много за книги се говореше, може би повече беше само оплакването, че ледът постоянно свършваше, а чистите чаши си бяха дефицит. Едни идваха, други си отиваха, ставаше едно чудно движение насам-натам и съм доволен, че изпозапознах помежду им куп хора, които исках.
Това е – дори за рождения ми ден рядко ми се купонясва, но за този на книжното ми блогче е неминуемо 🙂
Благодаря за всичко – до догодина!
Ето го клипчето от дежурната реч, за която този път ме хванаха неподготвен, затова и говоря основно глупости, но пък всички се смеят, значи е ок 🙂
А това са и част от по-приличните снимки:
