Станах голям фен на Джефри Дивър и на последната Алея на книгата накупих един хубав куп с негови трилъри, бяха доста намалени. „Пастирът“ е може би била предназначена да започне поредица, но си е останала самостоятелна – но герой като агент Корт се запомня, особено в сблъсъка му с не по-малко интелигентен и опасен антагоност като Хенри Лавинг. Двамата разиграват сложна шахматна партия през цялата игра, а всеки ход на някой от двамата среща противодействието на другия – до предопределения кървав завършек.
Преди години Лавинг е успял да надиграе ментора на Корт и след кратки и много ефективни мъчения го е застрелял – това е епизодът, с който започва книгата, и който показва, че Дивър хич няма да си поплюва. Агентът жадува повече от всичко да отмъсти, но на първо място в главата му е винаги да защитава своите клиенти – неговата работа е да пази хора, поставени на прицел, и неговата агенция, движеща се в сенките и не твърде позната в публичното пространство, има опит и натрупани успехи в тази област. Които скоро ще са поставени на карта, когато Лавинг отново се появява на сцената, като набелязаната му жертва е полицай на име Кеслер, който преди години се е проявил като герой, но в настоящето отговаря само за наглед скучни разследвания.
Корт поема защитата на семейството му, което бързо се превръща в постоянна игра на котка и мишка с Лавинг и неговия помощник – куршуми хвърчат от всички страни, а основен метод на престъпника е да изнудва невинни и да ги превръща в оръжия, които използва по крайно зловещ начин. Вън от оцеляването на Кеслер, дъщеря му, жена му и нейната сестра, всички хвърлени в бягство, агентът трябва да открие кой и защо е поръчал ликвидирането на полицая, за да може да премахне заплахата – той е убеден, че ако поръчката бъде отменена, професионалист като Лавинг просто ще изчезне. Сред случаите, по които полицаят е работел, има два особено обещаващи, които отвеждат към международен шпионаж или международен тероризъм, като на разчепкването им е отделено немалко внимание. Но както може да се досетите, тайната е скрита по-дълбоко – при това Дивър много хитро хвърля следи към нещо наглед невинно, а сетне рязко издърпва килимчето изпод краката на читателя, зарадвах се, като подозренията ми се оказаха абсолютно погрешни, при това цели два пъти.
„Пастирът“ е показно по изпълнен с адреналин и обрати трилър – всеки план на Корт, който включва втори и трети план, среща достоен отпор от Лавинг, който прозира ходовете му и му отвръща подобаващо. Битката е неумолима, а изобретателността и пълната липса на скрупули у убиеца впечатлява. Съжалявам, че няма повече книги с герой Корт, особено в края Дивър успя да задълбочи още повече неговия образ с една последна изненада. Безспорно един от големите трилърови автори на нашето време е, хубаво е, че имам още цял куп негови за наваксване.
