Има нещо Стайнбеково в този роман, в който един нарочен от съдбата мъж се оказва изправен пред изкушение, каквото не е и сънувал. „Пазачът“ на Рон Раш е деликатна камерна драма, която поставя на изпитание чувствата между двама влюбени – и както научих от един чудесен разговор за романа, забележително е, че в неговото протежение те не се срещат в настоящето. Миналото е тяхната земя на неочаквана и неприемана от околните споделена обич – точно там и се корени всичко, което ще се опита да ги раздели.
Джейкъб Хамптън е младежът с всички предимства – добър външен вид, богато семейство и светло бъдеще напред. Благороден и по характер, той е единственият приятел на Блекбърн Гант, белязан от детски паралич негов връстник с парализирано лице, за когото единствената възможност е да живее тихо и кротко като гробищен пазач, далеч от очите на хората. Романът започва обаче далеч от тяхното градче – в далечна Корея, където Джейкъб ще се сблъска отблизо със смъртоносна опасност. У дома в оставил своята бременна съпруга Наоми, бракът с която е довел до тежък разрив с родителите му и дори с лишаването му от наследство. Единственият, на когото може да довери грижата за своята така невинна и простодушна любима, е именно Гант, този безобиден наглед окаяник, който умее добре да прикрива чувствата, които знае, че няма право да изпитва, още по-малко да очаква каквато и да е взаимност.
В редица от кратки и наситени с емоция глави Рон Раш ни повежда сред тайните на сърцата на своите клети герои. На войника, който се спасява на косъм от смъртта и жадува само да се прибере при любимата си. На родителите му, които са готови на какви ли не коварства, достойни за Шекспирова драма, за да си върнат сина. На добрия приятел, който честно изпълнява обещанието, което е дал, и изстрадва най-много от всички замесени. И на доброто момиче, което е получило неочаквано никога щастие на света, а след него трябва да изпие и цялата горчилка на света. Един преплетен възел от страдание, скръб и трупащо се очакване за предстоящи още по-големи беди.
„Пазачът“ на Рон Раш е книга за вечното в живота, би могла да бъде позиционирана спокойно и преди век-два и действието все пак да остане непокътнато. Тя се развива сред един сякаш непоклатим пейзаж от американската провинция, в която спокойният живот прикрива кипежа на истински страсти. Докато го четях, се сещах и за „Стоунър“ на Джон Уилямс, и в образа на Гант провиждах толкова други герои, които живеят смирено, но праведно с това, което жребият им е отредил. Разбира се, краят е това, заради което тази книга се запомня – за мен неочакван и наистина смиряващ край, след който просто слагаш книгата при онези, важните, към които един ден ще се върнеш. Това е роман, който дава шанс на човек от нашето време да забави темпо, да спре дори, и да се наслади на една причудлива, но така красива и топла в своята измамна простота история.
От същия жанр
