Как мислите, възможно ли е да попаднем на по-печен бивш военен от Джак Ричър, вездесъщия герой на Лий Чайлд, който в цял куп чудесни развлекателни романи се разправя саморъчно с лошите, докато безотказно покорява женските сърца? Е, запознайте се с Дез Лимерик, който има още по-мистериозно минало, но още по първите страници показва своите чудати и почти свръхестествени умения – да опазва портите по начин, по който и Джорджарармартиновият Ходор би завидял. Дез е професионалист, който взима винаги правилните решения, а предизвикателствата срещу му само му позволяват да се развихри истински – и дори да отнася здрав тупаник, той пак ще стане и ще продължи неотклонно напред. А Джеймс Бърн хич не си поплюва и стоварва немалко отгоре му в „Пазител на портите“.
Бърн се заиграва с може би най-стряскащата опасност пред Щатите, далеч по-сериозна от всяка терористична заплаха или външно нападение. Някой планира много на едро възможност да откъсне територия от държавата, като се заиграва и с южняшките страсти с все още кървящите им рани от Гражданската война, и с мощта на фалшивите новини и конспиративните теории, а за капак част от заговора включва овладяване на атомна електроцентрала, която да бъде използвана като заложник срещу намесата на американската армия. Във всичко това се оказва намесен именно Дез, който просто спасява едно красиво момиче от опасни похитители – и се оказва оплетен в заговор, който постепенно се разкрива в грандиозния си мащаб. Намесени са външни сили, вътрешни корпоративни машинации, семейни драми и един харизматичен тв водещ, който може да предизвика истинско въстание с умението си да манипулира масите. Залозите непрестанно се покачват, а този симпатичен герой трябва да спасява не чак света, но прилична част от него – а пътем и любовните стрели няма как да го подминат, както подобава за жанра. И е фен на „Ливърпул“, който страда от лошите им игри, не му е леко 🙁
Хуморът е това, което скрепява този невероятен (или не?) сюжет във великолепна сплав, която ме накара да се колебая дали да не дам на „Пазител на портите“ пълна оценка от пет звезди, а това не помня откога не ми е хрумвало за трилър, честно. Джеймс Бърн е изобретателен автор, който видимо се забавлява със своя герой, неговите причудливи умения и слабост към попадане в крайно неприятни ситуации. Допадна ми почти всичко – от добре съграденото запознаване с героя, през забъркването му в наглед не чак толкова големи проблеми, та до осъзнаването на мащаба на конспирацията и кой седи зад нея, единствено към края като че действието позагуби скорост във финалната сцена, но все пак трябваше да бъде въздавана справедливост по един или друг начин. А на книгата може да се погледне и не само като към развлекателно четиво – а като хитроумно конструиран сценарий за използване на всички слабости на съвременното общество, за да бъде постигната наглед невъзможна цел. Определено чакам следващата книга на Бърн с интерес, тази експлозивна комбинация между Лий Чайлд и, да речем, Дейвид Балдачи си заслужава.
От същия жанр
