Почти се бях отказал да чета книгата заради холивудската й корица, но все пак Втората световна война ми е слабост и различна гледна точка към нея винаги ми е интересна. И добре че го направих – „Пазители на наследството“ на Робърт М. Едсъл и Брет Уитър е силна историческа книга, изследваща една наистина непозната страна на войната и опасностите от нея. Разбира се, в книгата я има тая типична американоцентрична гледна точка, демонизиране на германците и известна доза пренебрежение към всички останали, но това не е голяма грижа. Далеч по-важно е подробното и добросъвестно проследяване на животите и дейността на малка група от хора, т.нар. пазители на наследството (monuments men), които доброволно и с огромни жертви и себеотрицание разследват дирите на заграбените от нацистите съкровища на човешката цивилизация (книги, картини, скултури и прочие) и правят всичко по силите си да ги върнат на законните им собственици.
Така казано, мисията им изглежда проста. Но не е. По-голямата част от книгата е посветена на запознаване с животите на няколко души от пазителите на наследството, на трудностите по създаването изобщо на длъжности, занимаващи се с разследване на кражбите на произведения на изкуството, на липсата на каквито и да е условия за улесняване на тази работа, както и на проследяване на нацистката политика в тази област. Двамата автори умело прескачат от личните истории към исторически наратив (личат дребни повествователни грешки, но те са пренебрежими, това не е труд, посветен на самата война), като сред текста са публикувани както важни документи, така и наистина затрогващи лични писма между пазителите и техните близки.
А нацистите грабят на едро. По-късно, когато след изумителни трудности (и немалка доза късмет, както и важното участие на французойката Роз Валан, която работи уж за окупаторите, но всъщност събира безценна информация както за Съпротивата, така и за по-сетнешното издирване на заграбените съкротища) пазителите на наследството се добират до скривалищата, вариращи от секретни подземни мини до замъка Нойшванщайн. Числата са смайващи – стотици хиляди предмети на изкуството са откраднати, сред тях наистина безсмъртни творби, без които европейската цивилизация би загубила идентичността си. Всичко това, дори и при прочутата германска педантичност, е извозвано на едро, съхранявано при лоши условия, грабено от тоя и оня властник (Хитлер и Гьоринг трупат лични колекции), въобще цяло чудо е оцеляването на голяма част от произведенията, особено и като се имат предвид съюзническите бомбардировки и изобщо пренасянето на крехки предмети в условията на войната.
Някои от пазителите на наследството загиват, други оцеляват и получават своите малки порции слава, макар да заслужават много, много повече. Робърт М. Едсъл и Брет Уитър показват подробно как те трябва буквално да воюват със своята собствена армия и носителите на по-високи чинове, за да вършат своята работа, за да спасяват знакови сгради и паметници. Тези хора са скромни, интелигентни и свръхенергични – малцина на брой сред милионните армии около им, те имат решаващ принос в опазването на тия ценности, в които се кълне цивилизацията ни. Подвиг, достоен за уважение – и тази книга е един много закъснял поклон към всички тях.