Силно се вмрачават нещата около Хари Хуле в петата книга от поредицата на Ю Несбьо – „Пентаграма“. От една страна, до голяма степен е сигурен, че негов колега – Том Валер – е отговорен не само за контрабанда на оръжие, но и за убийството на една от малкото му близки. От друга, няма никакви доказателства за това, затънал е отново в пиянството си, изгубил е доверието на жената, която обича, оставката му скоро ще се озове на бюрото на прекия му шеф и… май всичко свършва. Точно в този момент е намерен труп, но как – ей това си заслужава да се опише.
Всъщност всеки с амбиции в областта на кримито и трилъра трябва да прочете пета до дванадесета страница на този роман (и изобщо всички на Несбьо, де). Защото писателят прави абсолютно показно как се въвежда в сцена на престъпление от гледната точка на струя вода – около нея описва сградата, историята ѝ и тази на града, интересни факти за техниката на строене, изсипва солидно количество стряскащо насилие в миналото, малко паранормални събития, обрисува живота на едно наглед идилично, но всъщност едва кретащо семейство и… в крайна сметка показва как може да бъде открит един труп чрез вкусовите рецептори. Абсолютно гениално, мамка му!
Хари Хуле се оказва въвлечен в това разследване, че и нещо повече – трябва да си партнира с човека, когото мрази и за когото е сигурен, че е плъх в леговището на котките. Валер скоро се оказва също в небрано лозе, защото покрай новата вълна убийства започват да изплуват неща, свързани с него, които вече не може така лесно да покрие. Затова решава да действа радикално. Хуле се оказва на прицел, налага се дори да избяга в нелегалност, а залозите са, както винаги, смъртоносни. „Пентаграма“ е прекрасна плетеница от класическо разследване на сериен убиец със зловеща система на действие и отличителен знак – и хубаво кривване от канона и оплитане на личните драми на Хуле с това, което вълнува целия ужасен град.
Несбьо изобщо не сваля темпото, а имам още куп книги от него, не ми е зле. Този път разкрих убиеца и съм много доволен от себе си, не се беше случвало скоро. И не че Несбьо се издаде, просто, както във всяка книга, си набелязвам някого и този път навярно по случайност улучих.
