Фантастично ми е тия дни, успоредно четох легендарната „Донърджак“ на Роджър Зелазни и сборника „Пепеляшка: Окабелена“ на Николай Пеев, която мами окото с изключителната си корица. В тази първа част „Приказки от бъдещето“ Пеев ни запраща в един колкото странен, толкова и понятен предстоящ свят, в който подобренията по тялото са правилото, а не изключението, и само най-богатите могат да си позволят да запазят изцяло човешкия си облик и вродени природни способности. Всички останали – е, те в различна степен са модифицирали части от телата си в постоянната еволюционна надпревара, която Луис Карол чудесно метафоризира в „Алиса в Страната на чудесата“: „Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“
Първата история, „Трите дигитални прасенца“, ни понася шеметно из този пълен с агресия и противопоставяне свят, след като млада и талантлива хакерка е отвлечена от крайно неприятни типове, които имат гаден план как да я принудят да им съдейства за мащабна измама срещу нейния работодател – наглед всесилната корпорация „Хаймдал“. Трите къщички от приказката са представени като дигитални защитни стени, които трябва да бъдат преодолени, а в точно тази версия на приказката нещата се объркват за Вълка твърде бързо. А читателят среща наистина интересен герой, който присъства и в третата история, като видимо има потенциал да бъде развиван и занапред.
Във втората приказка, на която е наречен сборникът, ЧИПеляшка е старо поколение домашен робот, който се изхитрява да надскочи своята програма (за което по-късно получаваме достоверно обяснение) и да изпита емоционално привличане към известен изпълнител, който, неизненадващо, е в ролята на принца от познатата приказка. В тази история две сюжетни неясноти ми се набиха на очи, от една страна, собственичката на робота и нейните дъщери са много богати, от друга, са купили ЧИПеляшка евтино и втора ръка, колкото за статус в обществото; другото неясно е как роботът успява да генерира толкова много пари, че да спечели вниманието на артиста, за когото се борят още безброй много състоятелни момичета. Но иначе много добре е въведена магията в историята, преображението на робота в красива девойка за кратък период от време и в крайна сметка – меренето на стъклената пантофка в нов свеж вариант от бъдещето.
Третата история въвежда онзи герой от първата, който ми направи най-силно впечатление – адвоката Максимилиан Хексъл. В това бъдеще адвокатите са се издигнали до небесата, имат почти неприкосновен статус и способности, за които лошите могат само да мечтаят – както и ще разберат всички, които се изправят на пътя им. „Не Хензел и Гретел“ е история за изчезнало момче и диренето му в крайно съмнителен квартал и в още по-съмнителна клиника, където се извършват зловещи манипулации.
Това, което ми допадна в сборника „Пепеляшка: Окабелена“, е концепцията за света и идеите, върху които е съграден – има нещо от Батмановия Готъм в това бъдеще, но с много киберпънк оттенъци, а разнообразието във възможните телесни подобрения е наистина впечатляващо. Разбира се, читателят е изкушен да търси основните моменти от добре познатите приказки сред фантастичната среда, но май по-добре е просто да се остави на Пеев да го води. Книгата се чете бързо и лесно, но сякаш ми липсваше малко повече литературна закваска и обрисуване на света отвъд преките действия на героите – а възможно е и просто прекият паралел с автор като Зелазни да е повлиял на субективното ми усещане за стила на автора. Интересно ми е кои следващи приказки ще бъдат подбрани, за да продължат обрисуването на този свят във втората част на сборника.
От същия жанр
