Уилям Блейк не е за четене и прямо разбиране, но в чудесния предговор на Александър Тончев са описани трудностите, с които се сблъскват тълкувателите на поета. На мен лично ми направи впечатление, че в „Песни на невинността и опитността“ са събрани негови творби от различни периоди, в които има видимо противоположни чувства – както дълбоко религиозни трепети, така и яростни антицърковни филипики. Често силната му социалната критика е смекчена от очакването, че бог ще въздаде справедливост и всичкото страдание има своя смисъл – с което и го оправдава, но все пак трябва да се отчита времето, в което е творил. Същевременно налице са простички натуралистични стихчета, които изразяват невинен възторг от природата, а другаде – сложни символистични редове, значението на които със сигурност е заключено зад куп катинари. Някои по-страстни редове го показват като човек с прями възгледи и очаквания към противоположния пол, другаде блика чудесна афористична ирония към света и хората. Въобще от този кратък поетичен сборник останах по-скоро с разбиране за една крайно сложна личност, която не може да бъде сложена под общ знаменател и закарфичена към една или друга категория.
Ето някои от нещата, които харесах:
„Къде са татко, мама?“ „Пред олтаря“ –
да хвалят бога, попа му и царя.
А те ни пеят старата си песен
и мъката изкарват рай небесен.
–
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?
–
Обича всеки свойто аз,
признава само своя ум.
Сама се слуша Мисълта,
гласът на друг е празен шум.
–
Не ангел, а човек съм по направа –
от теб желая, скъпа моя жено,
това, което блудницата дава:
желанието удовлетворено.
–
Посипва въздържание смирено
със пепел и телото, и душата.
Желанието удовлетворено
плоди живот и ражда красотата.
–
На двама стремежът е тайна велика:
войната – на попа, мирът – на войника.
–
Скършиш ли крило на птиче,
кръв от ангелско потича.
–
Не убивай пеперуда,
да не виеш като Юда.
–
Ако глупакът постоянства в лудостта си, може и да поумнее.
Затворите се строят с камъните на закона – Бордеите с тухлите на Религията.
Тъй както гъсеницата избира най-хубавите листа, за да снесе яйцата си, така свещеникът избира най-прекрасните радости, за да ги анатемоса.
От същия жанр
