До момента бях чел само сборника „Демонични песни“ на Франсис Пол Уилсън, но в купчините отлежаваше „Петата хармония“, подарък от добра приятелка. Знаех, че този роман е доста езотеричен, затова и навярно отлежа толкова време, но все някога трябваше да му дойде ред.
Историята е кратка и с много проста структура. Отдаден на професията си лекар, пожертвал всичко в стремежа си да лекува пациентите си, получава най-страховитата диагноза: рак. Лечението, което го очаква, е не по-малко агресивно и плашещо от страданието, и той почти е решил да се откаже от него. Точно тогава научава, че терминално болна негова пациентка се е излекувала след посещение при загадъчна лечителка. Всичко в него се бунтува, но той решава да ѝ даде шанс, особено когато тя се оказва очарователна млада жена, която вярва, че може да му помогне.
И докато се усети, лекарят се оказва в мексиканската джунгла, в някогашните земи на маите, и се изправя срещу истински приключения. И се изправя основно срещу себе си и своите разбирания за света и неговата подредба. Има една особено силна сцена още в началото на неговата трансформация, когато се оказва насред мощна буря и намира подслон в пирамида, където има преинтересна компания. Натам предизвикателствата пред него пък са свързани с елементите – земята, огъня, водата и въздуха.
Както споменах, „Петата хармония“ има силно езотерично послание, а за мен беше пряка и връзката с „Бялата богиня“ на Робърт Грейвс, в която се търсят отгласи от изгубената изначална върховна богиня, предхождала доминиращите днес мъжки божества в главите на вярващите. Реално обаче си е и приятен кратък любовен роман за сблъсъка между мъжката логика и женската емоция, като, както се досещате, втората има предимство.
От същия автор
От същите жанрове
