Преди три години за първи път се срещнах с Торкил Дамхауг в „Подпалвачът“, мащабен и заплетен трилър, който силно ми допадна, затова и очакванията ми за „Петият сезон“ бяха високи, изобщо дайте ми нещо скандинавско над 500 страници и не ме търсете два-три дни, какво повече му трябва на човек. Още повече че този роман е носител на авторитетната награда за криминална литература „Ривертон“, която също си е мярка за качество сред отрупаната с таланти в жанровата литература северна част на Европа.
Четири хлапета си играят на големи, докато са в сложни емоционални отношения помежду си. Сцена на поредната им среща е една изоставена фабрика, с жестока трагедия в която начева романът. Тя се е случила далеч в миналото, но както и в много други книги, дошло е времето за изкупление за греховете, натрупани тогава. И тези четири деца, наглед невинни, ще катализират развихрянето на насилие, като извършват крайно глупава простъпка – затварят свой съученик в подземието на тази зловеща фабрика и отнесени в забавленията си, го оставят твърде дълго там. Замислено наполовина като шега, наполовина като перчене деяние бързо отвежда събитията до крайности, които са описани и на задната корица: двете момчета умират по различен и притеснителен начин, едното момиче изчезва безследно, а другото се държи повече от странно. Бащата на изчезналото момиче е полицай, който много скоро ще разбере, че изобщо не е познавал своето дете, а колкото повече се заравя в случилото се във фабриката и събитията преди и след това, толкова по-заплетена става картината. Сякаш всички имат мотивация тези деца да бъдат наказани, а Дамхауг изобретателно ни насочва в множество посоки, всяка от които звучи повече от логично – аз си харесах една от тях, която отрано ми привлече вниманието, мислех, че съм разкрил навреме кой всъщност е в основата на всички гадории, но напусто. Да, този човек си имаше тайните и правеше крайно укорими неща, но тайната се оказа другаде, на напълно неочаквано място.
Точно това обичам в тези трилъри, Дамхауг владее виртуозно това, което толкова харесвам и при Несбьо (знам, че го споменавам във всяко ревю за скандинавски трилър, ама как да се удържа?): да изгражда успоредни сюжетни линии и да хвърля улики във всички тях, така че читателят да поема постоянно по погрешни пътища, убеден, че е напипал правилната нишка. След което да бъде изненадан, когато всичко се преобърне в миг, а накрая цялото разкритие – от логично по-логично – не бива показано в удачен момент. „Петият сезон“ е силен психологически трилър за детските умове и крайностите, които се зараждат в тях, за проблемите с наркотиците в норвежкото общество, за политическата корупция и за слабостите на съдебната система, която позволява през ситото ѝ да минават хора, които са наранявали и не се свенят да наранят отново – без значение дали са ненормални, или съвсем нормални психопати. Има от всичко по малко в този роман и определено бих чел всичко от този автор, което ме подсеща, че изпуснах един негов, „Сигурни знаци за твоята смърт“, ще си го взема на следващия панаир, когато зареждам пак лавицата с трилъри.
От същия автор
От същия жанр
